Тъжна съм... времето и то е абсолютно депресиращо... сивите облаци... голите дръвчета... пустите улици.. Излезеш на чист въздух и веднага усещаш напрежението... Една топка тъга е заседнала в душата ми и не мога да я ритна от там. Разбираш ме... сигурна съм, че и ти си имал това чувство.
Стоя си... замислена отново... пак някак си неразбрана. Защо всъщност?! Какво се случи пак? Защо на мен? Защо отново?! В този живот всичко е наопаки... нищо не става така, както искам аз. Стремя се... опитвам се, желая, но винаги липсва нещо. Нещо малко, но липсва.
Да се върнем към топката... дoкога ще стои там заклещена? Докога ще ме измъчва така? Опитах се да намеря решение, но изглежда пак съм поела грешната посока. Добре! Замислям се и готово...
Има определени моменти, ситуации в живота, които носят със себе си не толкова приятни емоции за нас. И какво правим ние?! Искаш да знаеш ли? Ами много просто... оставяме се да бъдем сразени, наранени или обидени. Защо? Защото собственото ни гледище над нещат ...