Липсваш ми! Не вярвах, че е възможно някой да ми липсва толкова силно. Не и след последния път. Но определено този път се моля за дъжд. Искам капките да изтрият липсата по теб и ти да се върнеш някъде, след бурята от студенина, нахлуваща в мен. Да се върнеш, Любов – там, където винаги си била и ще бъдеш. В сърцето ми, като не изтрит спомен, защото ти съществуваш. Защото те има и всеки спомен за теб е сълза в очите ми.
Помниш ли, някъде сред миризма на изгорелия бензин ти казах, че те обичам? Помниш ли, как в облачетата дим, излизащи от устата ти, отпих мъката? Помниш ли, как загубени в неизвестната тишина на бъдещото ни запознанство, ние треперехме? Помниш ли как ти докосна ръката ми и целият студ от тялото се изпари?
Студена беше дланта ми, а пръстите ти пареха, като въглени. Галеше и разказваше за своята същност, но така и не успя да ми разкажеш всичко. Желанието ми беше по-силно от думите ти. Исках да те целуна. Още от мига, в който те видях. Исках просто да докосна устните си в тво ...