Sep 15, 2007, 11:39 PM

Този филм...

  Essays
1.8K 0 0
2 min reading

           Липсваш ми! Не вярвах, че е възможно някой да ми липсва толкова силно. Не и след последния път. Но определено този път се моля за дъжд. Искам капките да изтрият липсата по теб и ти да се върнеш някъде, след бурята от студенина, нахлуваща в мен. Да се върнеш, Любов – там, където винаги си била и ще бъдеш. В сърцето ми, като не изтрит спомен, защото ти съществуваш. Защото те има и всеки спомен за теб е сълза в очите ми.

            Помниш ли, някъде сред миризма на изгорелия бензин ти казах, че те обичам? Помниш ли, как в облачетата дим, излизащи от устата ти, отпих мъката? Помниш ли, как загубени в неизвестната тишина на бъдещото ни запознанство, ние треперехме? Помниш ли как ти докосна ръката ми и целият студ от тялото се изпари?

Студена беше дланта ми, а пръстите ти пареха, като въглени. Галеше и разказваше за своята същност, но така и не успя да ми разкажеш всичко. Желанието ми беше по-силно от думите ти. Исках да те целуна. Още от мига, в който те видях. Исках просто да докосна устните си в твоите и да се потопя в магията на тяхната нежност. Просто да усетя топлината, излизаща с думите и да вкуся прашинките, излизащи от устата ти под формата на изречения.

Още тогава те поисках. Поисках да имам всяка част от тялото и душата ти. И ти ми ги даде. Позволи ми да те обичам, така както не съм обичала никой. Разреши ми да бъда с теб по моя начин и да усетя теб, Любов, такава, каквато си – истинска и страстна.

Долепила глава на рамото ти, аз се унасях и тогава в полумрака чух – “Обичам те!” – сърцето ти го прошепна, а думите просто излетяха от устата ти. Пусна ги, само за миг, а те отвориха бездната на моята любов.

И сега стоя отново пред пропастта и те чакам, защото знам, че теб те има. Там някъде, насред безкрая. Ти няма да изчезнеш, не и тази нощ. Ще сънувам страха ти, за да те защитя. Ще се боря в сърцето ти да се настаня. Ще попия сълзите ти, когато аз ги сътворя.

Обичам те!

Липсваш ми!

Болката се засилва, но аз ще издържа, защото ти ще дойдеш някой ден! Ти ще дойдеш, ще приседнеш и ще положиш глава на коленете ми. Ще разроша косата ти и ще прошепна думи за любов. Ще запея тази песен, която само ти обичаш, защото тя е само за теб. И филм ще  сътворя. Филм за теб и нашата любов.

Ти определяш климата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...