Трети март
Написано от Николай Бенчев
Аз съм потомък на една малка, но горда страна. Много пъти тя е била поставяна на колене, но винаги е намирала сили, като птицата феникс, да се изправи от пепелта и да се възроди.
„... Земя като една човешка длан,
но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавият турски ятаган!"
Моята родина има дълга и нелека история. Труден е бил пътят на Аспаруховите конници. Буен вятър е брулил лицата им, докато Ювиги хан е казал: "Това е нашата земя! 3авинаги"
Мнозина са се опитвали да ни я отнемат. Но нашите горди предци са я бранили и отстоявали.
Но идва време на тъмна болка и тежки рани, на дълбок плач и безкрайни страдания. Идват години на много смърт, на много черни забрадки. Идват години на поголовно изтребление, на нечовешка гавра и потъпкване на всички човешки права.
Една вековна държава е подложена на безкрайна агония. 500 години.
„От Дунава до Охрид, до Бяло море – един народ нещастен под тежко иго мре! В гори, в поля, в коли ...