30.06.2009 г., 23:26

Трите девственици

3.1K 0 13
2 мин за четене

Имало е време, когато за загуба на девствеността преди брака са наказвали жестоко. С времето „съдът” става по-милостив. А днес, днес по-скоро е престиж момичето да е „по- ошлайфано”. Е, това не значи, че няма определения като „курва”, „шафрантия” и т.н., но ... пука ли му на някой?!

Имах две приятелки, които бяха решили, че първият им мъж ще е съпругът им. Едната имаше приятел от училище, около 3 години, и не бяха правили секс; след това нещата така се обърнаха, че те се разделиха; тя се запозна с друг. Отпразнува 19-ия си рожден ден, ожениха се и ... той беше първият. Удържа на думата си. Другата ми приятелка за първи път имаше сериозно гадже на 19 /късничко, а?/; след като 4 месеца излизаха, той и предложи да се оженят; тя прие и тогава правиха секс. Няколко месеца след това се разделиха... първият й не стана неин съпруг. Това не я съсипа, както очаквах, и тя продължи в търсене на половинката. И го намери. Когато беше на 29!

Със сигурност в днешно време девствеността не е това, което е била и това е нормално. Много са въпросите. Но какви са отговорите? Защо е толкова важен първият път? И важен ли е изобщо? На каква възраст може да се прави секс?  Отново стигам до извода, че всичко е въпрос на приемане, на култура, религия, национална или етническа принадлежност и т.н. Много фактори, които определят „първия път”. Има племена, които дефлорират момиченцата още като бебета; има етноси, които държат на „кръвта на белия чаршаф”; а на много места дори оперативно възстановяват химена. И, без да бъда цинична, във всеки случай става въпрос и за ... пари!

Какво може да накара едно момиче да се чувства непълноценно в днешно време, ако е девствено? – всички го правят /или поне така казват/; натиск от приятели; няма да е от „готините”; ще е задръстена... Защо, въпреки всичко, не го прави? – култура; да не разочарова мама и тате;  просто е решила да изчака; не е срещнала подходящия /защото е чувала, първият мъж е важен и едва ли не определя избора за в бъдеще!/...

Доколко тази последователност БРАК-СЕКС е добър вариант? Преди време, когато на 19 неомъжените момичетата са сочени с пръст и са имали етикет „стара мома”, може и да е било добър вариант – да се ограничи разврата, да има ценности, към които младите да се стремят. Но днес, когато на 30 се чудим дали искаме семейство или кариера и бракът може да се случи само на някоя приятелка, тази последователност не е за предпочитане... хормони, психика, лудост... Разбира се, всеки си избира, въпросът е наистина да е личен избор, а не натиск или влияние.

Ще ми се да направя аналог между физическата девственост, чистота и тази на душата, на мисълта, на намеренията, на взаимоотношенията... но не мога. Едното не предполага другото. И, ако в днешния свят, мога да избирам, бих предпочела вътрешната чистота. Не само за себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох с интерес, поздрави!
  • За добро или зло сякаш този въпрос не е на дневен ред вече...
    Иначе разсъжденията ми допаднаха. Поздрав!
  • Интересно е!
    Точно девствените души по-рано губят физическата девственост, поради чиста наивност.
    Според мен точно за тази част от "любовта" трябва да се влага малко разум.
  • Анелия, благодаря, че прочете и за милите думи! Поздрави!
  • Съгласна съм напълно с мнението че
    "Лошо е да се забранява, трябва да се обяснява! Нито трябва да се афишира девствеността, нито трябва да се изпитва срам от нея. Трябва да е личен избор, кога и с кого да я споделиш."

    Прекрасно есе!

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...