Пустош... Тъмнина... Студ... Тъга... - Това съм аз сега!
Чувствам една празнина зееща, като огромна яма в душата ми - на дъното на която живеят сякаш хиляди, милиони демони раздиращи плътта отвътре.
Болка... Отчаяние... Страх... Самота ... - Чувства, прокрадващи се като шпиони между Вярата... Надеждата и Любовта в мен. Натрапващи мисли, че никой - никога няма да ме разбере, вдигат бунт в съзнанието ми, опитвайки се с преврат да "свалят" малкото оптимизъм останал в сърцето ми.
Бойно поле на три фронта - разум, сърце и душа... От всички страни войски, а аз в средата, сякаш мъничко - нищожно същество оказало се на грешното място, в грешното време... И все пак това "същество" не се предава! Някак успява да задържи пламъчето на надеждата леко мъждукащо, но докога така?!
Питам се аз ли съм различна или другите не са такива?
Не искам много - просто да бъда щастлива. Да почувствам топлината на истинската ласка. Да усетя как някой държи на мен. Как някой ме обича.
Сигурно проблемът е в мен! Но ...