13.06.2010 г., 18:38

Тук

1.5K 0 2

ТУК ВЪТРЕ е тихо и тъмно.

Нямам никаква представа къде се намирам,  макар че влязох съвсем законно

и от дълго време обитавам това място.

Някой се изкикоти в тишината, усетих свистене в слушалката. Чакай, чакай...

Ключалка!? Значи, тук някъде трябва да има врата!

Чука се!

Кой чука?

От другата страна на вратата се чува шум от боричкане, тропот и нервни приглушени гласове.

Изведнъж някой истерично започва да крещи, че повече не издържа тук и иска

да го пуснат да излезе навън!

Какво?!

Иска да излезе НАВЪН през ТАЗИ врата?!

Но... Тогава АЗ къде съм?

                                                                      §§

 

 

 

"Напред, винаги пред вятъра"-2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенелопи Клисурска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...