ТУК ВЪТРЕ е тихо и тъмно.
Нямам никаква представа къде се намирам, макар че влязох съвсем законно
и от дълго време обитавам това място.
Някой се изкикоти в тишината, усетих свистене в слушалката. Чакай, чакай...
Ключалка!? Значи, тук някъде трябва да има врата!
Чука се!
Кой чука?
От другата страна на вратата се чува шум от боричкане, тропот и нервни приглушени гласове.
Изведнъж някой истерично започва да крещи, че повече не издържа тук и иска
да го пуснат да излезе навън!
Какво?!
Иска да излезе НАВЪН през ТАЗИ врата?!
Но... Тогава АЗ къде съм?
§§
"Напред, винаги пред вятъра"-2009 г.
© Пенелопи Клисурска Всички права запазени