Jun 13, 2010, 6:38 PM

Тук

  Essays » Others
1.5K 0 2

ТУК ВЪТРЕ е тихо и тъмно.

Нямам никаква представа къде се намирам,  макар че влязох съвсем законно

и от дълго време обитавам това място.

Някой се изкикоти в тишината, усетих свистене в слушалката. Чакай, чакай...

Ключалка!? Значи, тук някъде трябва да има врата!

Чука се!

Кой чука?

От другата страна на вратата се чува шум от боричкане, тропот и нервни приглушени гласове.

Изведнъж някой истерично започва да крещи, че повече не издържа тук и иска

да го пуснат да излезе навън!

Какво?!

Иска да излезе НАВЪН през ТАЗИ врата?!

Но... Тогава АЗ къде съм?

                                                                      §§

 

 

 

"Напред, винаги пред вятъра"-2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенелопи Клисурска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...