Тя беше първата му глътка кафе сутрин, пареща, дръзка и огнена. Дяволито се плъзваше по езика му оставяйки ароматната си следа по него преди да бъде погълната с удоволствие. Тя беше първото заглавие на вестника, с който той слагаше началото на претоварения си ден. Тя беше първият лъч слънце погалил разрошените къдрици на косата му.

   Тя... А коя беше тя? Никой не знаеше. Тази жена нямаше нито образ, нито име. Беше един неясен силует, изтъкан от миражната, фина прежда на Фата Моргана*. 
   Сутрин беше прелестната Аврора*, засияла с розовата си усмивка в ясносиньото небе, пуснала на воля разкошната си коса прилична на бели, пухкави облаци, волния си дух на вятър и лъчезарната си усмивка на малко дете.

   На обяд приемаше лика на смелата Диана*. Думите й, подобно нейните безпогрешни стрели улучваха своята цел, излетели от опънатата й като тетива на лък уста.Понякога пропускаше мишената, но бойния й дух не се отказваше от истинността им, идваща дълбоко от огненото й сърце. Знаеше, че му причинява болка, но осъзнаваше, че беше по- добре понякога да я причини, отколкото да лекува раните му с измамната сладка отрова на преструвките и захаросаните, клиширани приказки. 
   След обяд плавно минаваше в ролята на Гея* и подобно на нея грижливо почистваше всичките пътеки на душата му от гнилите листа на отчаянието, сухите клонки на вината и изсъхналите тръни на обидата. Нежно поливаше с бисерните си сълзи плахите цветя, поникнали покрай тях и ги окуражаваше да растат все по- силни и красиви на бедната почва, на която бяха дръзнали да поникнат и възраждаше природата отново.
   А вечер... вечер тя приемаше облика на мистичната Селена*. Облечена в сребристи дантели, избродирани с искрящи звезди и забулена с теменужено-син воал, скрил лицето й, тя сядаше до него невидима. Незабележимо погалваше сетивата му с неясно ухание на жасмин и напъпили рози и му нашепваше с гласа на пустинята старинна легенда.
   Той не я виждаше, но я усещаше с цялото си същество. Тя проникваше в тялото му с дъх на мускус, превръщаше кръвта му в разтопена лава и караше всяка клетка от тялото му да вибрира, а когато той пожелаеше да слее своя огън с нейния тя... тя се превръщаше в сън. В този сън, подобно ефирна силфида* се рееше над него недостижима, безплътна и лека като откъснат цвят на глухарче. И постепенно изчезваше, стопяваше се, като мираж, за да се върне на сутринта отново, приела новия си образ.
   Никой не знаеше коя е тя, нито знаеше името й. Идваше от друг свят, но той знаеше... знаеше коя е тя. А тя беше неговата любима, неговото второ Аз- огледалото на неговата същност, проектирана само в мислите му. По тази причина тя не беше истинска жена и не можеше да приеме реален образ, а представляваше едно творение на безпомощната му мъжка фантазия- съвкупност от много жени в една.
   Страхливата му същност не му позволяваше да я материализира и засега тя бродеше само в празния свят на фантазиите му- волна, различна, недосегаема и невидима, но носеща в себе си силата да бъде жена, дори и само в образа на Фата Моргана.

27.09.2016г.
Бадемов Цвят

* Фата Моргана - Фата моргана (на италиански: Fata morgana - Фея Моргана, живееща по преданието на морското дъно и примамваща пътешествениците с призрачни видения).

*Аврора - Аврора е древноримска богиня на зората. Съответства на древногръцката богиня Еос. Тя е дъщеря на Хиперион и Тея, сестра на Хелиос и Селена и жена на Астрей.

*Диана - римска богиня на лова.

*Гея - древногръцката богиня на Земята.

*Селена - (някъде се среща като Мена) в древногръцката митология е богиня на луната (съответства на римската богиня Луна), сестра на Еос (зората) и Хелиос (слънцето).

* силфида - лит. въздушен дух, дух на ефира, силф;