Тя беше първата му глътка кафе сутрин, пареща, дръзка и огнена. Дяволито се плъзваше по езика му оставяйки ароматната си следа по него преди да бъде погълната с удоволствие. Тя беше първото заглавие на вестника, с който той слагаше началото на претоварения си ден. Тя беше първият лъч слънце погалил разрошените къдрици на косата му.
Тя... А коя беше тя? Никой не знаеше. Тази жена нямаше нито образ, нито име. Беше един неясен силует, изтъкан от миражната, фина прежда на Фата Моргана*.
Сутрин беше прелестната Аврора*, засияла с розовата си усмивка в ясносиньото небе, пуснала на воля разкошната си коса прилична на бели, пухкави облаци, волния си дух на вятър и лъчезарната си усмивка на малко дете.
На обяд приемаше лика на смелата Диана*. Думите й, подобно нейните безпогрешни стрели улучваха своята цел, излетели от опънатата й като тетива на лък уста.Понякога пропускаше мишената, но бойния й дух не се отказваше от истинността им, идваща дълбоко от огненото й сърце. Знаеше, че му причинява б ...