Телефонът й иззвъня... някак неочаквано. Но тя не се стресна, дори не се зачуди кой може да е. Отговорът беше ясен и досаден. Пак е този, новият, чието име знаеше, но нямаше навика да назовава. Позна го по дрезгавия и развълнуван глас на малко момче, което за първи път говори по такива напреднали технологии като телефона например. Гласът й прозвуча монотонно и меланхолично дори. Той я попита какво й е, а тя отклони въпроса. Другият не беше я питал никога как е, освен ако не беше решил непринудено да започне разговор за това какво се очаква тя да направи за него." Исках просто да те чуя" - все тъй развълнувано каза той. Тя отвърна, че е трогната. Всъщност не я интересуваше, тъй като в този момент не искаше да чува и вижда никой. "Не спирам да мисля за теб". Тя замълча гузно - тя пък не спираше да мисли за Другия. "Щом затворя очи, виждам само твоя поглед. Само топлите ти очи ме карат да се радвам на живота. "В живота й нямаше радост. А неговите очи... дори не знаеше какъв цвят са. На Другия бяха зелени, но от онези зелени очи, които те карат да замръзнеш и да се подчиниш на всяка прищявка само и само да седят отворени и да се взираш в тях. "Много мило." все така меланхолично заговори тя. Мило беше наистина и той беше страшно мил. Не като Другия. И той се държеше добре с нея, но и знаеше определено как да я съсипе до основи Всяка ласка беше като шамар, всяка дума беше камък, всяка минута беше вечност. А сега с него нещата са като по филмите. Той я обича, той я глези, той дори й се обади... Защо не може да се зарадва на това? Уговориха си среща - той искаше още утре, но тя беше заета. Не, че не можеше да отмени плановете си..." Нямам търпение да те видя" каза той. "И аз...." излъга тя. Разговорът им приключи... а връзката им къде отива? Дали е по дяволите при старата или при ангелите както никога нямаше да е с Другия? Тя се отърси от всички тези мисли. Сега е с него, за да забрави Другия. Защо обаче не успява? Той е всичко, за което едно момиче като нея може да мечтае, Другият е всичко, което тя иска. Другият вече е продължил напред, макар че едва ли някога е спирал. Тя го разбра, когато го видя на мястото, където той обичаше да я води, с новата му приятелка. Господи, как заболя! Толкова заболя, че до сега чувствата са и притъпени и не може да усети нищо към новия. Но тя ще продължи да играе, докато не спре да боли...