Какво е честността в наше време? Колко може да й се доверим? Какво значи тя за нас? Преди известен период от време Д. Б. Шоу е казал: "Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав." По-лесно е да се освободиш от нещо, което таиш в себе си, да разкриеш тъмните си тайни. Всъщност, не винаги е по-лесно не само защото не сме научени да споделяме тези тайни, а и защото не знаем дали си заслужава. Заслужава ли си да кажеш най-мрачните си мисли на някого, ако, след като ги чуе, той няма да е повече до теб, за да можеш да му споделиш и най-щастливите си? Моят отговор е - не. Вашият - не знам. А техните - да. Тоест - както за това, така и за други неща - аз имам едно виждане, а може би почти всички други - друго.
Има благородни лъжи. Има и неща, които трябва да си останат само в помраченото ни от съзнанието кътче. Може да си измисляме стотици химерни измерения, в които това не е така, но в това, в което искаме и ще живеем - нищо не е нищо и всичко е всичко. Затова две думи - тъп и упорит.