Търси, търси, търси! Терзай ума си! Не терзай тялото, нито чувствата, терзай ума си! Мрази се, мрази тялото си, но обичай ума си. Ти си животно без ума. Твоето бездействие може да буде продуктивно, както и продукта ти може да бъде бездеен. Разбий илюзиите си, но не излизай от тях! Разбий ги и остани сред тях, сред коптора от разбити парченца!  Остани там и терзай ума си.  После забрави!  Когато забравиш, започни да градиш!
Не, не забравяй, не се осмелявай да забравиш! Ако забравиш, ще забравиш и себе си. Започни къщата върху старите темели! Използвай същите тухли, същите парченца илюзии! Но ги съгради отново, по нов начин! Терзай ума си, не спирай! Не позволявай на опита да те отчая! Не се отчайвай, винаги има шанс, винаги има път, винаги има още една възможност и обикновено, тя е най-добрата. Посети миналото си! Разходи се в него на кон! Трябва да вземеш бял кон, по-светло е! Обикни миналото си и му се радвай! Разглеждай го, като филм! Филм, в който всичко е точно определено. Няма нищо случайно. Знай, че каквото и да не беше се случило в този филм, ти нямаше да си същия, нямаше да те има, щеше да е някой друг. Благодари на миналото си, за това, че съществуваш! Терзай ума си, не спирай!
Когато обиколиш миналото си, пусни коня да остане там! Излез от този филм и влез в другия! Настоящето. Сега ти си режисьора. Режисирай смело, не се страхувай да избереш риска, не се срамувай да прекрачиш границите! Режисирай със замах! Тук кон не ти трябва. Трябва ти птица. Лети на крилете й! Очите й са твоята камера. Снимай от птичи поглед! Песен трябва ти и песен. не може без романтика. Пей сам! Песента ще стопи мъглата. Ето, сега всичко е наред. Продължавай така! Но не забравяй да терзаеш ума си!