2 мин за четене
Вървиш по улицата... Дълга права пред теб. Хора минават, говорят, смеят се. Прегърнати двойки си шепнат любовни слова, но ти не виждаш това. Улицата ти напомня живота. Вървиш сам, а понякога с някогo. Вървиш дълго, а понякога кратко. Понякога те вали и ти неподготвен, без чадър, вървиш под дъжда и капките напомнят стичащи се сълзи. Друг път е слънчево и всеки радостно се смее около теб, казват си “здравей” дори и непознати.
Ти не спираш да вървиш по тази дълга права...
Виждаш много нови хора, които са с теб за малко - идват, минават, заминават и забравят...
Мислиш колко често ти се случва да вървиш и да не знаеш накъде отиваш. Да виждаш път пред теб и да не знаеш какво ще ти донесе. Да виждаш щастие, но точно тогава, когато протегнеш ръце да го хванеш и си мислиш, че никога няма да ти се изплъзне, то става точно така и в теб остава само неговата сянка и тъга. Колко често се питаш какво ще стане на края и дали всички тези хора, с които си се разминал, говорил, обичал или просто подминал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация