Усмивката е първичната реакция на човек, излъчващ щастие. Най-сърдечна и чиста усмивка е детската. Може всички и всеки да са ти провалили деня, да си изгубил тонус и само една усмивка от една малко ангелче да стопли сърцето ти. Усмихваш се и ти, защото знаеш, че то те е усетило. Децата, макар и малки, ни усещат дали сме добри, или лоши.

     Искам да дам пример: как има деца, които като видят някого и започват да плачат, не от прищявка, а от усет. А като го вземе друг, замлъква и се усмихва. А жената, от която се е разплакало (в случая) се усмихва насила, по погледа ù се усеща. А после започва да обяснява как не обича децата всъщност. Виждаш след секунди как тази същата жена се усмихва на мъжа си ехидно. На теб ти казва: “Чао, до скоро!” - с друга гримаса и при една равносметка осъзнаваш, че тя има няколко типа усмивки и все престорени и насила. И се питаш: “Защо въобще го прави? И каква полза от лицемерния и фалш? А може би тези гримаси минават пред доста хора и оставят друго впечатление?”

Обясненията, които мога да дам, са следните:

Вариант 1: прави го по задължение;

Вариант 2: по този начин подсилва ситуациите;

Вариант 3: иска да замаже нечии очи;

Вариант 4: изпитва задоволство и мисли отсрещния за пълен идиот;

Вариант 5: лицемерна по душа, а защо не и по лице?

       Няма човек, който не е изпадал в ситуация, в която отсрещният му се усмихва, а след секунди няма и помен от “радостната му физиономия”. Ето пак фалш. Аз лично не желая такъв тип хора дори и да ме поглеждат. Няма смисъл да ме завъртат в омагьосания си кръг! “Мерси!”

       Най-често срещаната усмивка в днешно време при жените е т.нар.  "усмивка на двадесет и първи век". ("Усмивката на червената пътека")

Тя върви в комбинация с леко присвити очи, натрапчив поглед, надути устни и вдигната нагоре вежда. Прилага се най-често в барове, дискотеки, заведения, на улицата от жени, търсещи внимание, мъжка ласка (дори и за една нощ). Тренира се пред огледалото (размерът му е без значение), важното е да се овладеят гримасите и гънките на лицето, а позата на тялото е просто допълнение. Това е някаква “мода”, наложена от самотни жени с огромно самочувствие без покритие, убедени на 100%, че знаят как, кога, къде и с кого! А после се чудят как се е случило, кога, къде изобщо се намират и кой по дяволите е този до тях? Така е, като не можете да си разпределяте времето! Ако бяхте прекарали час, вместо пет (в най-добрият случай) пред огледалото, да се бяхте позамислили поне малко (ако ви се удава, естествено) сега нямаше да е така. Толкова сте се вглъбили във външния си “неустоим вид”, че сте забъркали ужасен сос, в който се налага да си поплува не някой друг, а самите вие.

Аз като жена също се поддържам, не са ми нужни часове пред огледалото да изглеждам добре, на хората около мен също. И ние купуваме високия ток и го обуваме, но знаем кога, и ние слагаме силния грим, но знаем къде. А вие още не сте гледали филма “Усещане”. А какво да кажем за вас? Ходите по-зле и от фолк певици, денем и нощем, по улиците, в университета, на кафето. Изглеждате така, сякаш току-що сте приключили нощната си смяна - компаньонка.

Тази “визия” забавляваше и радваше всички мъже преди. Сега на нея се радват най-големите простаци от тях. Умните и сериозни мъже търсят умни и сериозни жени, ако сивото вещество работи, това е еквивалент на фразата: “Хора с хора се събират!”

В момента се усмихвам, даже леко се присмивам, като се сетя, но продължавайте да се доусъвършенствате в простотията си! Вече даже и не ми правите впечатление, мислите си: “Супер съм!” … Като кошче за отпадъци си, бих казала аз!

      Хора, усмихвайте се от сърце и когато има за какво и на кого! Бъдете културни и не забравяйте, че възпитанието и чувствата нямат нищо общо! Ако искате да поздравите някого, направете го, ако не ви е на сърце, не се усмихвайте. Не заставайте на страната на фалша!