Усмивката е първичната реакция на човек, излъчващ щастие. Най-сърдечна и чиста усмивка е детската. Може всички и всеки да са ти провалили деня, да си изгубил тонус и само една усмивка от една малко ангелче да стопли сърцето ти. Усмихваш се и ти, защото знаеш, че то те е усетило. Децата, макар и малки, ни усещат дали сме добри, или лоши.
Искам да дам пример: как има деца, които като видят някого и започват да плачат, не от прищявка, а от усет. А като го вземе друг, замлъква и се усмихва. А жената, от която се е разплакало (в случая) се усмихва насила, по погледа ù се усеща. А после започва да обяснява как не обича децата всъщност. Виждаш след секунди как тази същата жена се усмихва на мъжа си ехидно. На теб ти казва: “Чао, до скоро!” - с друга гримаса и при една равносметка осъзнаваш, че тя има няколко типа усмивки и все престорени и насила. И се питаш: “Защо въобще го прави? И каква полза от лицемерния и фалш? А може би тези гримаси минават пред доста хора и оставят друго впечатление?” ...