В моя солипсистичен свят...
Тук сме само аз, моето въображение и цялата Вселена. Проектирам я в съзнанието си слънчева. В нея всичко е подредено и дори хаосът на мислите ми е строен в редички. Те едва се удържат, но… аз нали затова съм нащрек… Подреждам ли, подреждам… Като много чувствителна везна са станали представите ми. Уравновесяват се доста трудно… след дълги дебати вътре в мен и изведнъж… Достатъчна е само една пеперудка съмнение или ново обстоятелство и везната се прекатурва на 180°. Започвам отначало. За кой ли път. И цялата съм трепет. Вярвам, че всичко може да бъде прекрасно. Но и не забравям, че това си е моето опиянение и спасение от реалния свят, който ни залива с абсурди и противоречия, с лоши случки и ужасни престъпления… Не мога да предвидя бурите – нито природните, нито в душата си… Но мога, докато е относително спокойно в мен, да си изградя бентове (да анализирам и да запомням своите изводи), които ще ми помогнат да се справя, когато се появят бедствия. Мислите ми са ...