22.11.2007 г., 15:13

Вече е късно за съмнения, обичам те!

2.7K 0 1
1 мин за четене
     Здравей,

Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!

 

Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърдите ми по спомена – изпарява се в миг. Отнемаш болката всеки път, когато всичко се срива, а обратният път е пропаст зовяща безмилостно името ми. Крадеш всичко, което е чуждо за мен и го заменяш с любов. Когато свечери се, ти си просто Любов!

Отнемаш кошмарите, за да ги замениш със собственото си присъствие - любов. Дори липсата по теб успяваш да отнемеш, само с една мисъл напомняща за цялото щастие на света. В един миг просто ме лишаваш от мисли, и блокираш съзнанието и ориентацията ми – отнемаш всичко, което не искаш да ти принадлежи. Взимаш мен, в свят където нищо не е по различно, но всичко е по хубаво, защото има теб.

Всяка нощ взимаш със себе си всичко, което някога ми е принадлежало и ме превръщаш в роб на сънищата. Дори частица забрава не ми позволяваш да стая в себе си, защото ми подаряваш любовта си. А когато се опитам да се намразя, за това че не мога да те имам днес, взимаш остатъка от сърцето ми за себе си и вече не боли.

Вече е късно за съмнения, обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...