Конфликтът родители – деца е стар, колкото света. Детайлите, обкръжаващата среда се променят, но базисно проблемът си стои един и същ от векове. Логично тук е да си зададем въпроса: Щом родителите са били деца и в повечето случаи са влизали в конфликт със своите родители, защо бидейки родители, се конфронтират със своите деца?

Проблемът може би е в това, че зрелите индивиди, преминавайки през различните етапи на израстване, забравят. Израстването боли и истините могат да бъдат с давност. Начинът, по който сме възприемали света на 16, идентичен ли е с този, който имаме днес?

Логиката и възприятията на децата са различни от тези на родителите им.

Като най-често срещани причини за конфликти, които съм наблюдавала, са:

• Приемствеността - Родителите възприемат модела за възпитание от своите родители, като го смятат за най-верен. Което не винаги е така и често се оказва затворен кръг на повтаряемост на едни и същи конфликти през поколенията.

• Липсата на внимание. Особено валидно за последните няколко поколения, родителите са твърде загрижени за прехраната, отделят повече внимание на работата си и прекарват все по-малко време със своите деца. Причините за това са не една и две, но резултатът в общия случай е едно прекалено палаво дете, стремящо се към внимание. Ако се осъзнаят причините за девиантното поведение у детето, конфликтът може да бъде избегнат.

• Пубертетът – Етап от съзряване, когато подрастващите индивиди са изключително чувствителни под влиянието на хормони и градусът на тяхната конфликтност, често е по-висок от обикновено. В общия случай младежът/девойката се стремят към по-голяма независимост и самостоятелност. От друга страна родителите не смятат, че децата им са способни на самостоятелни и важни решения и считат, че са по-наясно с това, което е добро за тяхното дете. И отново стигаме до конфликт.

• Родителското мнение срещу улицата и приятелския кръг. Хората са социални животни и като такива се нуждаят от одобрението и подкрепата на други такива. Много често обаче ценностите и разбиранията на родителите не съвпадат с тези на приятелите на детето, а в етапа на подрастването социалната среда понякога взема превес, което също води до конфликти.

Този конфликт ще съществува до тогава, до когато родителите спрат да налагат своите възгледи на децата си, а да им помагат да са самостоятелни личности, до тогава, когато и двете страни се научат на компромиси и търпимост, нещо, за което трябва да спомогнат първите. Общо взето конфликтът ще престане, когато адът замръзне. И все пак в оправдание на родителите искам да кажа, че няма по-голяма отговорност, по-тежка задача и по-трудна работа от това да бъдеш родител, при това никой не ти дава наръчник с готови правила. И дори и да не повторим грешките на родителите си, ще направим свои. Смятам, че няма решение на проблема уникално за всички. Всеки сам трябва да потърси отговора за себе си.