Jun 23, 2009, 9:53 PM

Вечното дерби - Родители срещу деца

  Essays » Social
7.1K 1 4
2 min reading

Конфликтът родители – деца е стар, колкото света. Детайлите, обкръжаващата среда се променят, но базисно проблемът си стои един и същ от векове. Логично тук е да си зададем въпроса: Щом родителите са били деца и в повечето случаи са влизали в конфликт със своите родители, защо бидейки родители, се конфронтират със своите деца?

Проблемът може би е в това, че зрелите индивиди, преминавайки през различните етапи на израстване, забравят. Израстването боли и истините могат да бъдат с давност. Начинът, по който сме възприемали света на 16, идентичен ли е с този, който имаме днес?

Логиката и възприятията на децата са различни от тези на родителите им.

Като най-често срещани причини за конфликти, които съм наблюдавала, са:

 

  • Приемствеността - Родителите възприемат модела за възпитание от своите родители, като го смятат за най-верен. Което не винаги е така и често се оказва затворен кръг на повтаряемост на едни и същи конфликти през поколенията.

  • Липсата на внимание. Особено валидно за последните няколко поколения, родителите са твърде загрижени за прехраната, отделят повече внимание на работата си и прекарват все по-малко време със своите деца. Причините за това са не една и две, но резултатът в общия случай е едно прекалено палаво дете, стремящо се към внимание. Ако се осъзнаят причините за девиантното поведение у детето, конфликтът може да бъде избегнат.

  • Пубертетът – Етап от съзряване, когато подрастващите индивиди са изключително чувствителни под влиянието на хормони и градусът на тяхната конфликтност, често е по-висок от обикновено. В общия случай младежът/девойката се стремят към по-голяма независимост и самостоятелност. От друга страна родителите не смятат, че децата им са способни на самостоятелни и важни решения и считат, че са по-наясно с това, което е добро за тяхното дете. И отново стигаме до конфликт.

  • Родителското мнение срещу улицата и приятелския кръг. Хората са социални животни и като такива се нуждаят от одобрението и подкрепата на други такива. Много често обаче ценностите и разбиранията на родителите не съвпадат с тези на приятелите на детето, а в етапа на подрастването социалната среда понякога взема превес, което също води до конфликти.

 

Този конфликт ще съществува до тогава, до когато родителите спрат да налагат своите възгледи на децата си, а да им помагат да са самостоятелни личности, до тогава, когато и двете страни се научат на компромиси и търпимост, нещо, за което трябва да спомогнат първите. Общо взето конфликтът ще престане, когато адът замръзне. И все пак в оправдание на родителите искам да кажа, че няма по-голяма отговорност, по-тежка задача и по-трудна работа от това да бъдеш родител, при това никой не ти дава наръчник с готови правила. И дори и да не повторим грешките на родителите си, ще направим свои. Смятам, че няма решение на проблема уникално за всички. Всеки сам трябва да потърси отговора за себе си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Конфликтът родители-деца може би се ражда вследствие стремеж на възрастните да предпазят потомците си от минали грешки.Всеки човек трябва да сгреши,за да се научи,да развие себе си...
  • Зависи от родителите, зависи и от децата. И аз съм се бунтувала, но един ден разбрах, че колкото и да не ми се е искало хората са били прави и са казвали нещата за мое добро. Да, наранявала съм ги с безбройните си решения, но винаги е по-добре сам да стигнеш до истината, сам да се нараниш, сам да разбереш какво е щастие, дори за 5мин, отколкото да видиш тези неща през някой друг. Всяко нещо си има граници все пак. Няма безгрешни родители, нито пък деца. В този "процес" всички израстват заедно.
  • Още Хегел го е казал Всяко поколение има своя истина. От тук идват и проблемите.
  • Много добре си го казала! Днес имах възможност да наблюдавам една млада майка с 5-6 годишното си момиченце.Детето й задаваше интересни въпроси и как тази майка нито веднъж не му отговори - даже не го погледна... Жалко!

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...