Из "Пътешествията на Странника"...
Имало в сегашно време Странник.
В някое от многото „сега", попаднал на „странната гледка":
В странна страна, странни хора сънували странни „страшни сънища":
Сънували, че "сянката на празнотата" ги завладява отвътре. И хукнали от „ужас" да бягат от нея. Някои се борели с Ужаса, други бягали от него.
Но как да се бориш или бягаш от "Ужаса си" - затова му измислили име - ВРАГ. Дали му име, проектирали го в образ, за да има с какво да се бият... И от което да бягат. И водили битка - цяла вечност - безспир. А "Врагът" все бил силен, хитър и лукав. И винаги той носил смъртта, насилието и нищетата.
Онези, които бягали, му измислили други имена. Имената на своите кошмари. И бягали, бягали. И воювали, и бягали... И докато го правили, всичко имало смисъл и имало важност.
И понеже го правили всички, измислили на своите кошмари много имена и ги записали в книги. Много книги. Някои от тях обявили за „святи", защото били специални. В тях било написано за пътя, койт ...