18.11.2006 г., 22:18 ч.

Веда 

  Есета
1119 0 3
1 мин за четене
Веда мене ме е раждала .
По пълнолуние ме правеше баща ми.
На самодивска поляна край урочасан кладенец!
Майка с кобиле мляко ме кърмеше,от кобила първескиня!
За туй ме през десет села изгониха, ке кат майка си самодива ке стана,
ке уроки и черни магии ке праа, ке тебе съм омагесала,
мене да дириш, мене да сакаш, мене да вземеш!
Не съм я магесница,ни веда.
Не съм те ази тебе омагесала.
Тебе либа и тебе ке взема!
Покой да не найдеш дорде ме не вземеш!
Сън да не склопи дълги ти мигли!
Мене да сакаш!
Покой да не найдеш, сън да не видиш,
а кога заспиш, мене ке видиш!
На самодивско оро ке играа, тебе ке викам.
По пълнолуние по жарта самодивски танц ке играа, ке викам!
Аз тебе либа и ти мене ке вземеш!
Дорде пропеят пръви петли мене ке милваш и галиш!
Ти мене клетва си дал, мене да вземеш.
Веда мене ме е раждала!
Кога съм се родила макя се е поболела.
Кога съм година изкарала макя умрела.
Мене остала, тебе да дира и тебе да взема.
За туй кат те вида кръвта ми кипва.
Тебе либа!
Тебе ке взема!
Дорде ме не вземеш покой да не найдеш

© Поли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??