18 нояб. 2006 г., 22:18
1 мин за четене
Веда мене ме е раждала .
По пълнолуние ме правеше баща ми.
На самодивска поляна край урочасан кладенец!
Майка с кобиле мляко ме кърмеше,от кобила първескиня!
За туй ме през десет села изгониха, ке кат майка си самодива ке стана,
ке уроки и черни магии ке праа, ке тебе съм омагесала,
мене да дириш, мене да сакаш, мене да вземеш!
Не съм я магесница,ни веда.
Не съм те ази тебе омагесала.
Тебе либа и тебе ке взема!
Покой да не найдеш дорде ме не вземеш!
Сън да не склопи дълги ти мигли! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация