Власт
Събуждам се и виждам мрак. Някой, случайно ме докосва по рамото...Обръщам се, но не виждам никой. Очите ми привикват, постепенно с тъмнината...Виждам сенки, чувам ги как се движат, чусвствам ги как се докосват до мен, как ми шепнат. Кръвта ми се смразява, не ме е страх...Няма от какво…Изпитвам ярост....
Те търсят светлина!...Поне такава мълва се носи. Способни са да прегазят всеки, за да достигнат до крайната цел. Думите, които ти говорят са нежни и мили. Сякаш усещаш истинска любов, но каква заблуда. Съвсем скоро разбираш, че те просто са искали да минат преди теб...Да са по близо до ‘СВЕТЛИНАТА’! Те не изпитват чувства, това им е чуждо. Всички те убиват, лъжат....казват, това което искаш да чуеш....Не ги мразя...и аз съм сянка. Само дето аз напук, ще им помогна...Светлината е красиво нещо, но не е за всеки. Блясъка е сила и величие, но аз ще гледам от далече. Е, ако Бог каже, ще я имам....Светлината...Мислите ми са прекъснати от много ярък лъч....Той заслепява и опиянява сетивата. Като я погледна, вече не съм аз. Не виждам какво им тежи на другите...За мен всички те са щастливи....Еми да, велико е! Обаче затварям очи...Пак ги отварям...Около мен има само мрак!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
