Власт
Събуждам се и виждам мрак. Някой, случайно ме докосва по рамото...Обръщам се, но не виждам никой. Очите ми привикват, постепенно с тъмнината...Виждам сенки, чувам ги как се движат, чусвствам ги как се докосват до мен, как ми шепнат. Кръвта ми се смразява, не ме е страх...Няма от какво…Изпитвам ярост....
Те търсят светлина!...Поне такава мълва се носи. Способни са да прегазят всеки, за да достигнат до крайната цел. Думите, които ти говорят са нежни и мили. Сякаш усещаш истинска любов, но каква заблуда. Съвсем скоро разбираш, че те просто са искали да минат преди теб...Да са по близо до ‘СВЕТЛИНАТА’! Те не изпитват чувства, това им е чуждо. Всички те убиват, лъжат....казват, това което искаш да чуеш....Не ги мразя...и аз съм сянка. Само дето аз напук, ще им помогна...Светлината е красиво нещо, но не е за всеки. Блясъка е сила и величие, но аз ще гледам от далече. Е, ако Бог каже, ще я имам....Светлината...Мислите ми са прекъснати от много ярък лъч....Той заслепява и опиянява сетивата. Като я погледна, вече не съм аз. Не виждам какво им тежи на другите...За мен всички те са щастливи....Еми да, велико е! Обаче затварям очи...Пак ги отварям...Около мен има само мрак!!!
© Марина Петрова All rights reserved.
