Исках те за мен, само за мен. Дали любовта превръща хората в егоисти? Исках да си в прегръдките ми, да съм в прегръдките ти, да имаш целувките ми, да имам целувките ти, да си до мен, когато съм щастлива, когато си щастлив... и когато съм нещастна, когато си нещастен. Да си до мен, когато съм на пъкъла...
Исках и все още искам. Дали е илюзия или просто внушение? Или една несбъдната, толкова желана мечта.
Дали? Дали си спомняш за мен, за онези дни, за докосването, за уханието ми, за мириса на кожата ми, за погледа ми... само как те наблюдавах, колко много те обичах, колко те желаех... как исках всичко да ти дам... Да сваля Света в краката ти. Да дам щастието в ръцете ти. Бях готова на всичко за теб. Защо не го оцени? Защо поне веднъж не ми каза "Благодаря" за дните, в които бях до теб, когато ти бе всичко за мен, единствен, незаменим.
За дните, когато болката изгаряше тялото ти... За дните, когато те прегръщах, а ти се гушеше в косите ми... Тогава!
Колко много ми липсва това. И до днес.. ...