Все още те искам

Исках те за  мен, само за мен. Дали любовта превръща хората в егоисти? Исках да си в прегръдките ми, да съм в прегръдките ти, да имаш целувките ми, да имам целувките ти, да си до мен, когато съм щастлива, когато си щастлив... и когато съм нещастна, когато си нещастен. Да си до мен, когато съм на пъкъла...
Исках и все още искам. Дали е илюзия или просто внушение? Или една несбъдната, толкова желана мечта.
Дали? Дали си спомняш за мен, за онези дни, за докосването, за уханието ми, за мириса на кожата ми, за погледа ми... само как те наблюдавах, колко много те обичах, колко  те желаех... как исках всичко да ти дам... Да сваля Света в краката ти. Да дам щастието в ръцете ти. Бях готова на всичко за теб. Защо не го оцени? Защо поне веднъж не ми каза "Благодаря" за дните, в които бях до теб, когато ти бе всичко за мен, единствен, незаменим.
За дните, когато болката изгаряше тялото ти... За дните, когато те прегръщах, а ти се гушеше в косите ми... Тогава!
Колко много ми липсва това. И до днес... не спирам да мисля за онези дни, за твоя смях, за усмивката ти, за присъствието ти, което ми даваше всичко. И любов, и душевен мир, и спокойствието, което намирах само при теб. Всичко! Толкова много. И ако днес ме попиташ дали искам да върна времето назад, дали искам да изживея онази болка, онази страст, онази любов погубваща, онази обич -  толкова чиста и детска, толкова истинска и няма...
Искам, толкова много, толкова силно...
Бих дала всичко, за да изживея онази любов, с риск пак да бъда нещастна...
Искам... Искам отново да обичам. Искам да бъда обичана...
Още си спомням как треперех, когато те виждах... когато беше на сантиметри от мен, а бях за тебе толкова чужда и непозната.
Дали така е трябвало да стане? Дали това е моя урок?
Не... Не искам вече други да ранявам... не искам себе си да погубя...
Болно ми е, мъчно ми е... Искам да взема, защото съм дала .
Искам да бъда обичана, защото обичала съм.
А ти... Ти никога не ми каза "Благодаря", но аз сега ще ти кажа.
Добър учител ми бе!