Всички бързат за някъде
Всички бързат за някъде
Представете си една оживена улица - коли, сгради... хора, хора. Всички бързат за някъде, всеки със своите проблеми, болки, радости се опитва да изживее още един ден, да свърши колкото повече работа или да се скатае по улицата, да загуби поредните двадесет и четри часа от живота. Това е светът, всеки бърза за някъде. Всеки се бори за собственото оцеляване. Всеки има своите мечти и стремежи, никой не се спира пред нищо, всеки се стреми да се оправи както може.
Всички тези хора излъчват такава студенина! Искаш да ги обичаш, да им вярваш, но как? Как да им се довериш, когато непрекъсното те лъжат? Как да ги обичаш, когато те мразят и гледат само да те използват и да те дърпат надолу. Как да останеш чист и непокварен, когато крачиш в кал и порочност? Какво ми остана? Да лъжа, да мамя, да се простя с морал и достойство, да правя копромиси със себе си, за да постигна целите си, в името на успеха. А дали тези компромиси ще доведет до други след тях и в крайна сметка ще ме превърнат в лицемер? За да се издигнеш в този свят, безпорно трябва да направиш много копромиси с достойнстовото си, да се унижиш дори. Страх ме от това! Не желая да стана роб на алчността и на парите. Всеки се стреми към тях, вярвайки, че те носят щастие. Но не! Парите не те правят щастлив, превръщат те в скъперник, искаш още и още и постапенно, без да осъзнаеш, ставаш чудовище. Но не можеш да се бориш с парите. Те отдавна вече са завладяли цялата планета. Не! Но аз няма да се дам.
Започвам да крача уверено по улицата, наречена "Живот". Вече съм решила своята дилема. Решила съм да не бъда като тях! Но е страшно трудно да устоя себе си, ценностите си и идеалите си. Но зная само едно, че трябва да изживея моя живот достойно, но трудно ще го постигна. И въпреки това аз ще положа много усилия.
Надявам се, че грозната картина, която виждам в началото на моя път няма да ме унищожи, а ще ми даде сили да го извървя целия. И да стигна до края на улицата, горда, че съм устояла себе си, че съм била личност, че сам била
„АЗ"
Д.М.Х
© Роза Добрева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всяко решение освобождава.
-
Ами, според мен малко се отклоняваш от темата, която все пак е " Всички бързарт за някъде"...в началото споменаваш за динамичния живот, но след това много рязко се отклоняваш и коментираш меркантилността и лицемерието...Някак си не откривам последователност в основната идея...А, иначе аз също в писмени творби се отричам от стойността на парите, но успяваме ли да ги пренебрегнем ин дъ риал лайф ?!?!
-
За жалост напоследък все по-малко хора решават като теб, решават да не играят театър, а да бъдат себе си. Но все пак браво! Супер си се справила!
-
Браво!Аз съм с теб!А и има и много други такива хора като нас!Вярвай и ще ги срещаш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравявам те!!!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=134633