11.08.2010 г.
16:05 ч.
„Всичко тече, всичко се променя”
(Panta rhei)
Хераклит
Нека си представим една река, с всичките ù характеристики. Всеки човек има въображение (каквото и да е то), така че едва ли това би затруднило някого.
Река с течаща, бистра вода, изпълнена с живот. Да, днес може да е такава, утре да е спокойна и мръсна, а след известно време дори и да не съществува. Защото всичко на този свят (дори и природата) е преходно.
Хора, така се наричаме. А дали всички сме такива?! Аз деля хората на: хора - в истинския смисъл на думата, с придружаващите ги отличителни черти от животните, например същества, развиващи мисловна дейност и приспособили се към определен начин на живот с основна цел – оцеляване. И „хора” – които външно приличат на себеподобните си, а вътрешно са демони. А може би това са „енергийните вампири”, пречещи на обикновения човек.
Да, отначало всички са били еднакви. С течение на времето са се обособили характери, раси, начин на живот. Има хора, които обожават проме ...