11.08.2010 г.

16:05 ч.

„Всичко тече, всичко се променя”

(Panta rhei)

Хераклит

         Нека си представим една река, с всичките ù характеристики. Всеки човек има въображение (каквото и да е то), така че едва ли това би затруднило някого.

         Река с течаща, бистра вода, изпълнена с живот. Да, днес може да е такава, утре да е спокойна и мръсна, а след известно време дори и да не съществува. Защото всичко на този свят (дори и природата) е преходно.

         Хора, така се наричаме. А дали всички сме такива?! Аз деля хората на: хора - в истинския смисъл на думата, с придружаващите ги отличителни черти от животните, например същества, развиващи мисловна дейност и приспособили се към определен начин на живот с основна цел – оцеляване. И „хора” – които външно приличат на себеподобните си, а вътрешно са демони. А може би това са „енергийните вампири”, пречещи на обикновения човек.

         Да, отначало всички са били еднакви. С течение на времето са се обособили характери, раси, начин на живот. Има хора, които обожават промените. По-заможните хора винаги искат и още, и още, в което няма нищо лошо. „Колкото повече, толкова повече”! (Мечо Пух) - следват това мото. Обичат да са в „крак с модата”, с новите тенденции (кой не иска). И оттук идва и моментът на самозабравянето. На прекаляването! Започва една поредица на материалното, фалшивото, нестойностното… Не си спомняш как красивото дете ти се усмихваше на пътя и това ти изпълваше душата, как ценеше малките, но стойностни неща!!! Човекът, който беше влюбен „до уши” в теб, готов да ти поднесе „света в краката”, ухажващ те с червена роза. Къде ти остана всичко това?! Подминаваш усмивките, защото знаеш, че са лицемерни, самата ти го правиш, човекът до теб ти дава букети от по сто рози (естествено, не от сърце или от обич), защото може и си го позволява, а и сигурно пак си е прекарал нощта в „разнообразие”. Животът ти е променен! Съдба? Орис? Или нещо, което ти сам си пожелал?!

         „Мисля, следователно съществувам!” – това вече не важи. Сблъсквала съм се с хора, които просто си съществуват, без да осъществяват мисловна дейност. Хора - егоисти, „мислещи” само и единствено за самите себе си. „Мислещи” – търсещи изгода, дивидент, нещо само за тях си, в техен плюс и „добре дошло”, ако този плюс се превърне в нечий друг минус. Изпълват се със задоволство. Чувстват се победители. В живота винаги има печеливши и губещи, за да се изравнят везните, да се достигне до желания баланс се налага да минеш на другата мерилка… Така е, „в живота всичко се връща”!

         Добрите хора си казваме така: „Ще им пожелая това, което искам и на мен да ми се случи, нищо, че бях излъган/а”!

„Видьов ден” винаги идва, за измамените е „часът на истината”, а за измамниците – краят на представлението им. Контактът с тези „хора” е неизбежен, защото се увеличават с всеки изминал ден, стават и повече, и повече. Но справедливост винаги е имало, има и ще има, нужно е търпение. Всяко зло си е за добро! Да, като ти се случи нещо неприятно, това не те радва, естествено, но осъзнаваш, че така е трябвало да стане. Това ти е пореден урок от живота. Та той (животът) си е цял изпит, с доста компоненти.

„Всичко тече, всичко се променя” – това си е самата истина. Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той. Видиш ли, или застанеш ли пред две врати – позлатена и дървена, спомни си за лъскавите опаковки без съдаржение и помисли през коя от двете искаш да минеш...защото едно е да „гледаш”, друго е да „виждаш”.

Живей живота си честно и достойно, покажи, че не се „продаваш” нито ти, нито душата ти. И само защото някой е бил гаден измамник, не означава, че и ти в яда си трябва да станеш такава. Изживей си го с плач, с разходка… и остави тези „хора” да „изгорят” в собствения си ад. Защото, пречупено през призмата им, това е „раят”, но това е „адът” и това в определен момент ще стане ясно. Хубаво е от време на време да махате „розовите очила”, тогава бих ви казала: „Добре дошли в реалността”.

Днес си тук, утре - там, сега имаш, утре - не, седиш на върха, без да ти идва на ум, че после може и да няма дъно. Никой не знае какво и на какъв поднос ще ти бъде поднесен утрешният ден. "Panta rhei"!