22 мар. 2011 г., 18:59  

Всичко тече, всичко се променя 

  Эссе » Другие
17303 0 4
3 мин за четене

11.08.2010 г.

16:05 ч.

„Всичко тече, всичко се променя”

(Panta rhei)

Хераклит

         Нека си представим една река, с всичките ù характеристики. Всеки човек има въображение (каквото и да е то), така че едва ли това би затруднило някого.

         Река с течаща, бистра вода, изпълнена с живот. Да, днес може да е такава, утре да е спокойна и мръсна, а след известно време дори и да не съществува. Защото всичко на този свят (дори и природата) е преходно.

         Хора, така се наричаме. А дали всички сме такива?! Аз деля хората на: хора - в истинския смисъл на думата, с придружаващите ги отличителни черти от животните, например същества, развиващи мисловна дейност и приспособили се към определен начин на живот с основна цел – оцеляване. И „хора” – които външно приличат на себеподобните си, а вътрешно са демони. А може би това са „енергийните вампири”, пречещи на обикновения човек.

         Да, отначало всички са били еднакви. С течение на времето са се обособили характери, раси, начин на живот. Има хора, които обожават промените. По-заможните хора винаги искат и още, и още, в което няма нищо лошо. „Колкото повече, толкова повече”! (Мечо Пух) - следват това мото. Обичат да са в „крак с модата”, с новите тенденции (кой не иска). И оттук идва и моментът на самозабравянето. На прекаляването! Започва една поредица на материалното, фалшивото, нестойностното… Не си спомняш как красивото дете ти се усмихваше на пътя и това ти изпълваше душата, как ценеше малките, но стойностни неща!!! Човекът, който беше влюбен „до уши” в теб, готов да ти поднесе „света в краката”, ухажващ те с червена роза. Къде ти остана всичко това?! Подминаваш усмивките, защото знаеш, че са лицемерни, самата ти го правиш, човекът до теб ти дава букети от по сто рози (естествено, не от сърце или от обич), защото може и си го позволява, а и сигурно пак си е прекарал нощта в „разнообразие”. Животът ти е променен! Съдба? Орис? Или нещо, което ти сам си пожелал?!

         „Мисля, следователно съществувам!” – това вече не важи. Сблъсквала съм се с хора, които просто си съществуват, без да осъществяват мисловна дейност. Хора - егоисти, „мислещи” само и единствено за самите себе си. „Мислещи” – търсещи изгода, дивидент, нещо само за тях си, в техен плюс и „добре дошло”, ако този плюс се превърне в нечий друг минус. Изпълват се със задоволство. Чувстват се победители. В живота винаги има печеливши и губещи, за да се изравнят везните, да се достигне до желания баланс се налага да минеш на другата мерилка… Така е, „в живота всичко се връща”!

         Добрите хора си казваме така: „Ще им пожелая това, което искам и на мен да ми се случи, нищо, че бях излъган/а”!

„Видьов ден” винаги идва, за измамените е „часът на истината”, а за измамниците – краят на представлението им. Контактът с тези „хора” е неизбежен, защото се увеличават с всеки изминал ден, стават и повече, и повече. Но справедливост винаги е имало, има и ще има, нужно е търпение. Всяко зло си е за добро! Да, като ти се случи нещо неприятно, това не те радва, естествено, но осъзнаваш, че така е трябвало да стане. Това ти е пореден урок от живота. Та той (животът) си е цял изпит, с доста компоненти.

„Всичко тече, всичко се променя” – това си е самата истина. Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той. Видиш ли, или застанеш ли пред две врати – позлатена и дървена, спомни си за лъскавите опаковки без съдаржение и помисли през коя от двете искаш да минеш...защото едно е да „гледаш”, друго е да „виждаш”.

Живей живота си честно и достойно, покажи, че не се „продаваш” нито ти, нито душата ти. И само защото някой е бил гаден измамник, не означава, че и ти в яда си трябва да станеш такава. Изживей си го с плач, с разходка… и остави тези „хора” да „изгорят” в собствения си ад. Защото, пречупено през призмата им, това е „раят”, но това е „адът” и това в определен момент ще стане ясно. Хубаво е от време на време да махате „розовите очила”, тогава бих ви казала: „Добре дошли в реалността”.

Днес си тук, утре - там, сега имаш, утре - не, седиш на върха, без да ти идва на ум, че после може и да няма дъно. Никой не знае какво и на какъв поднос ще ти бъде поднесен утрешният ден. "Panta rhei"!

 

                                                                                     

© Кари Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • да беше фб, да те лайкна, YHWH ))))

  • Пише се "махАла"!

    Хахахаха, колко зряла реакция? Вместо аргументи - лични нападки. Вместо говорене по същество - безсмислено писане под моя собствен текст! (какво той има общо с Вашите абсурди?) Само това ли можахте (почтително заговорвам на "Ви" да измислите? Личи си на кого годините не му стоят на мястото си.

    Но да питам? За кое да нямам вкус? За това написано нищо? Хахахаха. Ок, нека нямам вкус, но от това дали имам или нямам вкус, то няма да се превърне в "нещо". Нищото си стои нищо. Само претенциите около него нарастват!
  • И ти имаш право да нямаш вкус ! Да, взимам си бележка от грешката в правописа ! В стремежа си да бъдеш оригинален си "изпъкнал" с безхаберие...ще те помоля да не коментираш повече, разбрахме, че не ти харесва, ВСЕ ТАЯ и ще те помоля да изходиш с уважение, защото аз не съм девойките, с които пиеш сокче, в махлата
  • Хахахаха, това е изключително повърхностно.

    Но все пак: Пише се panta rhei (не че трябва да знаеш, че гръцкото "р" се транслитерира с "rh" на латиница, но можеше поне да го провериш.

    „Мисля, следователно съществувам !” – това вече не важи. Сблъсквала съм се с хора, които просто си съществуват, без да осъществяват мисловна дейност.

    Осъзнаваш ли абсурдността на съждението си? И как разбираш, че те "не осъществяват мисловна дейност" Айде де! Това, че "глупавите" ти съученички от втория чин не цитират (макар и погрешно и неправилно разбрано) Хераклит, а се ограничават единствено до интерпретации на творчеството на Тони Стораро, те убеди, че не мислят? Хахахахха....Всички мислим. Винаги мислим (дори когато спим, защото сънищата са форма на "мисловна дейност", макар и твърде имагинерна). Дори когато си мислим, че не мислим, пак мислим (Има такива моменти, особено когато се опитваме да заспим. Казваме си: а сега няма да мисля за нищо и за 1-2 секунди ни се получава, но сетне, на 3-та секунда си казваме интуитивно (напълно) "А, ето, успях, аз не мисля сега" което е пак мисъл. Хахахахха...Мисълта е самотъждествена, тя винаги мисли себе си.

    Хаха, виждам, че съм сбъркал леко с годините на авторката...Но това е повече от показателно за стила и съдържанието на написаното...
Предложения
: ??:??