3.07.2007 г., 19:56

Вятър в косите

3.6K 0 1
1 мин за четене
   Вдишвам аромата на цветята. Спокойствие и релакс преминават по тялото ми. Свободата ме изпълва. Оковите на времето вече са в краката ми. Разпервам ръце и политам. Политам към необятните висини... сама. Теб ли? Теб те забравих отдавна. Властта ти вече не ми влияе. Не съм в нейния обсег. Днес отново съм свободна.
    Политам и се наслаждавам на новия си живот. Вятърът в косите ми допълва чувството на волност. Вече всичко придобива цвят, отново усмивката превзема устните ми. Отдавна забравих терора ти, откъснах се от него, защото имам нужда да живея, да усетя огъня в кръвта си, да бъда себе си.
   Виж ме! Свободата е изписана на лицето ми. Приветствам всичко, което до днес не бях забелязла. Ласките на вятъра ми напомнят, че съм жива и тепърва ми предстоят срещите с щастието. Поемам си дълбоко въздух и усещам как силата започва да тече по вените ми...
   Готова съм! Готова да вдигна глава и като вятъра да бъда свободна, като цветята - ароматна и като птиците - волна. Слънчевите лъчи изписват на лицето ми усмивка, защото с нея се живее по-лесно.
   Всичко ми напомня, че животът е само един и не бива да го пропиляваме. Да приемаме неуспехите не като провал, а просто да сменим тактиката и отново да опитаме. Животът е предизвикателство, което си струва да се поеме и до край да се борим за него.
   Отхвърлянето на оковите и допускането на вятъра в косите пораждат силата и свободата да се боря, да полетя из висините и да извикам :
"Здравей, Свобода! Здравей, Живот! Готова съм да живея!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислава Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вятър в косите и слънце в очите!
    Волна като птица!
    Много ми хареса как пишеш, с увереност в себе си.
    Продължавай!

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...