Jul 3, 2007, 7:56 PM

Вятър в косите 

  Essays
3376 0 1
1 min reading
Вдишвам аромата на цветята. Спокойствие и релакс преминават по тялото ми. Свободата ме изпълва. Оковите на времето вече са в краката ми. Разпервам ръце и политам. Политам към необятните висини... сама. Теб ли? Теб те забравих отдавна. Властта ти вече не ми влияе. Не съм в нейния обсег. Днес отново съм свободна.
Политам и се наслаждавам на новия си живот. Вятърът в косите ми допълва чувството на волност. Вече всичко придобива цвят, отново усмивката превзема устните ми. Отдавна забравих терора ти, откъснах се от него, защото имам нужда да живея, да усетя огъня в кръвта си, да бъда себе си.
Виж ме! Свободата е изписана на лицето ми. Приветствам всичко, което до днес не бях забелязла. Ласките на вятъра ми напомнят, че съм жива и тепърва ми предстоят срещите с щастието. Поемам си дълбоко въздух и усещам как силата започва да тече по вените ми...
Готова съм! Готова да вдигна глава и като вятъра да бъда свободна, като цветята - ароматна и като птиците - волна. Слънчевите лъчи изписват на лице ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ростислава Златева All rights reserved.

Random works
: ??:??