Всяко припознаване с действителни имена в тези редове е напълно погрешно. Особено с това на автора. Той е малоумник, навалник или нещо такова, престъпно. В затвора е. Споко.   

     И така, стана време да си въобразяваме реалността, защото тя не съществува по тези земи и географски ширини. Поднасят ни я на държавна подница, сякаш не можем да си я сготвим сами. Санират ни блоковете. Строят ни пътищата. Оправят ни мантинелите. Правят ни болници. Строят ни цехове. Ако се наложи – и деца ще ни направят. Те. Тези отгоре. Или онези над тях.

     Други палят огъня, други месят брашното, ние само консумираме. Нямаме право на вкус и мерак. Неспособни сме очевидно.

     Защото парите са техни. Събрани от нас.

     И понеже това на трапезата не ни харесва съвсем, забъркано е в него нещо алчно и безвкусно, започваме да си въобразяваме хора и факти с измислени имена и достоверност...

     Екстрапулираме, че Доган е агент на руснаците. Че някой си Волен Сидеров е съпридружен на КГБ. Че еди-кой си Румен е полуруснак, а Р.Овч. не съществува, просто е шестодомен умник, по второ съвместителство – държавник, обожаван в предаванията по телевизията на ужнекомсомолската председателка на Ученически комитет на ДКМС в Кюстендил Цветанка Ризова.

     Въобразяваме си, че Цветан Цветанов, този гений на ума, е станал специалист по право, докато търчи по тъч линията на експертността си в знак на своята академичност, за да задмине броя на апартаментите на Р.Овч.

     Че нашите министри живеят под наем в палати – сиротни, самотни, монашески облагодетелствани. Че заплатата в Народното събрание, надвишаваща 5 хиляди лева, е твърде ниска, за да бъде експертността им на нищожества да бъде изявена на показ.

     Мълчим. Приемаме. Презираме.

    Че Бойко Борисов е доктор по някаква наука. И се хвали, че е прост, хулейки същата тази наука – не я споменавам от уважение. И че полива магнолии с шнура си, докато вдига тежести на лежанката с внучето барабар?

     Че някой си Местан е турчин по агенство и българин по местоседалище. Че красивата Корни е властна и мечтае парите на свинаря Герги, който пък иска да споделя парите с всички мангизлии, за да ги усвоява по-леко и пропорционално. Да допуснем, че КРИБ-уца архиерейското съсловие на богаството и че всички други подобни нечленоразделни тъждества са организации на новобогаташи без способност да обяснят богатството си поради своята предумишлена (не)съпричастност към властта – която и да е тя, а вероятно и защото... са уморени да плащат. Да кешират.

     ДАНС – „Държавна агенция по национална сигурност“, е най-мълчаливата и зловеща поради скудоумето си организация в България. И знаете ли защо? Защото не й казват какво да говори, какво да прави и за какво да мълчи. Чака инструкции. Нищо не прави без заповед. Мъртво тяло е.  Ама яко тяло, тренирано – дай му електричество – и се стрелва, където и да е, където му е даден чипът. Чака политическа инжекция, за да тръгне да върши работа. Редно е да си остане мъртво до второ нареждане.  Така си мисли, че функционира. Като тази изсмукана от пръстите на еропеидната мисъл Държавна агенция за защита на класифицирана информация. И присъдружната й Държавна агенция за защита на личните данни. Двете трябва да бъдат обединени в съществуващата Агенция за защита на детето с щат десет служители.

     Имаме си друг Франкейнщайн – МВР. Стига ни това зловещо нещо, което дори не знае кой ръководи органите му, то просто няма мозък, защото така е създадено.

     Тези организации – ДАНС, МВР, Българска народна банка, Комисия за финансов надор, Агенция по храните, министерства по... има сигурно двайсет министерства и още толкова, комисии, агенции, служби, общини и представителства към тях, би трябвало да се занимават с нещо полезно за пазара, като го отдалечават от влиянието  на гамени и шуробаджанаци. С нищо такова не се заемат те. Тези организации, неспособни да се справят със служебните си задачи, хвърлят силите си да крадат от крадците. И да наказват тези, които не спазват правилата на увредения ред – какъвто е той угоден в момента на властта им. Това им е възложено, това могат. Безмозъчни са по длъжностна характеристика. Не служителите. Ведомствата. Имат ли ведомствата длъжностни характеристики? И защо напоследък шефове стават хора без капка опит в съответната професионална област? С какво плащат те своята невъзможност да управлявават? От чия кесия?

     Виж - богатите дефинитивно не обичат да плащат. Не че не могат. На тях трябва сякаш да им се благодари, че съществуват. И донякъде – че не вредят. Българската държава чрез своето правителство през 2010-2021 г. се държи и се проявава като феодална власт върху територия, завладяна от рекета.  Нищо не може да задържи толкова години на власт едно корумпирано правителство, освен тайната и всеотдайна, масова подкрепа на корупцията.

     Богатите не плащат за труда. Това го знаем всички. Те ни възнаграждават. За смирението. И ни уволняват за старанието. Кодексът на труда е едно остаряло, вяло и разцепено полубяло знаме на някогашната горда воля на труда да се самооцени.  То иска само мир. На колене е. И малко хляб, ако може. Покрай мира на милиардерите. А банките просперират.

     Да допуснем, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките работи добре. Особено с активите на фалираната КТБ. Това невярно допускане е трудно за теорема, но нека съществува по принцип – банковата система вирее с такси, не с лихви, вече е излишна на теория. Отрицателната лихва по влоговете прави ненужно съществуването на този фонд, който сакрално гарантира дълга на вложителите към банките. В правото отрицателна лихва няма, а влогът престава да е неправилен, когато е заемен и вещен. Планиол четете. Както и да е.

     Да постулираме, че някоя си кметица в „Младост“ е най-корумпираната жена в България и е институцията, тъждествена с най-отявленото произведение на мафиотизма в продънената от кражби и далавери държава; в същото време единственият виновен за фалита на КТБ е беглецът в Сърбия, същият, комуто не бе позволено да говори пред съда дистанционно; че синдиците на КТБ са назначени от отговорни органели, свили управително гнездо в защита на вложителите и работещи денонощно, с професионализма на плъх и с несъответните си инструменти, предоставени щедро от законодателя: за да се чувстват перфидно. Горко им. Вижте колко пъти е променен Законът за банковата несъстоятелност през последните пет години. Това е закон за лична употреба.

     И също – че след десет години столицата не е офъндъчена по същия сръчен начин, както беше ософиянчена преди това.

     Че етническият ни модел е форма на обсебване под страх от размирици.

     Да предположим, че не се краде, колкото и да е трудно. Че Валери Симеонов, или както му беше името, този патриот, е възпитан, отговорен държавник и знае, и се вълнува за демографията повече, отколкото дискотечният шум му позволява. Да съзре дълбочината на длъжността си и да чуе страданието на онези в низината на патриотичното падение. Там, където селата умират, а животът български загива, в обезлюдените ниви и могили, в паланките, в землищата, в малките хижи... там, в дискотечното мълчание на патриотичното отсъствие.

     Да си бленуваме, че Комисията срещу корупцията (КПКОНПИ) ще започне за работи срещу началника си, за да оправдае пред Европа своето безделие и поръчковото си предназначение. Да изсънуваме, че в България е по-евтино и лесно да платиш някой да влезе в ареста, отколкото да намериш майстор да ти оправи улука. Че всеки почтен бизнес без партийно съгласие е криминален.

     И още: че военният министър разбира от военно дело и пазарува в един определен супермаркет и с чантата си приема протокола на военния строй. Че ГЕРБ има ценз да управлява без да унищожава, съхранявайки само най-нужното, онова, което да послужи за новия формално демокрачен избор? Че Мата Хари всъщност е млада българка, снабдена с джиесем, купена и продадена за 5 хиляди лева на нощ и погнусена до толкова, че да снима отвращението си?

     И че кюлчетата злато са извън и против контрола на БНБ. През последните сто години никой не плаща със злато, май. Освен в Бояна напоследък. Намира се в България. Разменна цена е. При министър-председателя. На същата държава. Годината е 2020. След Христа.

     Да предположим – не умствено, а състрадателно, по човешки, че Теменуга, тази министър, поназнайва дори и от енергетика, ала най-вече – от партийно енергийно кадруване. Че Бойко със схванатите си мускули схваща как се ръководи държава без бой, пачки, цървули, курви, бой, млатене, рекет, фалшива загриженост, джипки; без откровено зловеща, щедра усмивка и добролепност към кюлчета злато: какво би представлявала тя, демокрацията, ако живееше с тези предположения?

     Представете си, ако имахме независима Комисия за защита на конкуренцията? Какви антимонополни спорове щяха да се вихрят там! Еех! Ами Агенция по храните? А Комисия за защита на потебителите? Има още много агенции и комисии – да ги изброявам ли? Те сами заличиха съществуването си. Като БАН, ако някой помни какво значи тази абревиаура.

     Има ги уж. На книга. Чакат някой да им даде работа. И права. Задължения. Получават заплати хорицата в тях. Те не носят вина за безделието си. Няма вятър. Въздух няма.

     И да си представим, че няма друг по-подходящ ръководител на Комисията по енергийно и водно регулиране, освен един добър прадядо, удобно пригоден заради съвпадението на немощтта и безотговорността на своята пределна възраст и алчната хищност на интереса, която тази възраст е неспособна да защити?

     И още - че синдикатите милеят за труда на членовете си. През последните десет години няма нито една синдикална съпротива. Да не споменавам, че имаме здравеопазване, социално осигуряване, пенсионни фондове, принуждавани да инвестират в губещи публични дружества... Че има неподкупна чест, която е готова да убие тялото и да отреже опашката на своето несъвършенство, за да възтържествува демокрацията. И доброто – чрез нея.

     Да си представим, че народът не гине от мизерия, че не краде, че не бездейства, лишен от плодовете на труда си, че образованите не мислят само за чужбина, а необразованите – за джоба на другите; че пенсионерите не милеят за скорошна смърт, та да просперират онези, богатите, родени от майки, чийто живот са презрели; че циганите не дерибействат, познали в бездържавието своята подарена територия.

     Да допуснем, че правосъдието работи, а в прокуратурата и следствието се трудят умни и независими хора без янбибияновски стремежи да пътуват към Луната с дизелов двигател, както определи некадърното си юридическо произведение по обвинителния акт в делото КТБ прокурорът Иван Гешев. Сигурно е чел Елин Пелин. И е стигнал дотам.

     Както Бойко – до „Винету“. Но Карл Май има и други произведения.

     Елин Пелин – също. Това няма значение – важни очевидно са правилно прочетените. Единствено прочетените. Днес българската литературно-политическа реалност свежда Елин Пелин до Ян Бибиян на Гешев, а Карл Май – до Винету на Борисов.

     Да си представим, че това вероятно е възможно, поносимо за състрадателния, уморен от сходни опити за манипулации ум. Но всеки постулат има причина – той води след себе си изводи. Понякога верни.

След толкова много допускания, можем ли да формулираме правилна задача, която донякъде да реши проблем? Или постулираме нещастието си, за да го предоставим на математиката – тази красива и вълшебна наука, насила призвана да бъде съпричастна към човешките проблеми?

     Нещастието не е природно явление, от съдбата е създадено, аксиома на алчността е и донякъде на самолюбието, струва ми се. Не вярвам, че има нещастни животни, както и нещастни хора, лишени от самоуважение. Но това е друго. Те, тези нещастници, поставени под знака на... Как да ги вкараме във формула, която да ги освободи от страха от нещастие?

     Самоубиваме се, за да надделеем над себеподобните, унижавайки ги с преимуществото на своето несъвършенство.

     Много е трудно всичко това да се съновиди. И да се събере накуп в мозък, който не е изперкал от нещастие. Или от друг недостатък.

     И знаете ли защо? Знаете ли защо е трудно?

     Защо ли?

     Не знаете.

     Е , и аз не знам. Вероятно защото уравнението е невъзможно за решаване.

     Има числител.

     Знаменател няма.

     И вероятно уравнението не умножава въображението с реалността. А с битието. Последното го слага на квадрат.             Енергетично.

     Между другото, ако сложите царицата пред коня...

     Имам пред вид: по-нежно с дамата. Опитайте с любов. Ако притежавате това нежно оръжие, господа, пожертвайте пешките преди да стане сблъсък.  Нека топът бъде последен. Той пази царицата, дамата.

      Знаменател е. На уравнението.

П. П. Не е вярно, че фалшивите новини са дезинформация. С това скопено име – дезинформация, решиха да преименуват фейк-новините чиновниците в Европа, защото имат нисък таван на чувствителност и дълбоко дъно за ментално падение. Дезинформацията е прикрита или натъкмена измама, просто казано – лъжа, а фалшивите новини нямат тази улична антиинформирационна цел като нея, госпожо Габриел (тя имаше българско име, или греша?); те запушват и обезсърчават съзнанието съвсем добросъвестно на пръв поглед – като плаки по кръвните артерии на истината. Създават диабет от представи и случки, които, макар и случайно действителни, се надсмиват и зариват с лопати от шумни и полуверни думи, с осколки от измислени шрапнели на битовото криво ежедневие... хвърлят пръст върху реалността – онази, раждаща съществените факти, откровените. Съвсем дигитално, но упадъчно последователно. С гробокопачно хладнокръвие и нечовешко пренебрежение зарявят реалността жива. А Ницше пише: „Полутакивата-полуинакивата объркват всичко изцяло.“ Не харесвам Ницше, уважавам го, можел е да разсъждава убедително, макар и често погрешно за мен (неотносим съм към него поради интелектуална несъизмеримост, за съжаление). Мисля, че прочетох тази мисъл на великия философ, принуден да пише кратко заради лошото си зрение, в „Зазоряване“. Но може и да ви излъжа – май беше в „Заратустра“. Там я прочетох. Или пък не.