Въпроси за „Минута е малко“
Преди известно време Недялко Йорданов помести на фейсбук страницата си стихотворения – посвещения на негови приятели, придружени с общи снимки. Сред тях са знаменитите ни поети Стефан Цанев, Христо Фотев, Любомир Левчев, Дамян Дамянов. Снощи заспах, а тази сутрин се събудих с една и съща въртележка от въпроси, на които не мога да намеря отговор.
Поетите се уважават, подкрепят се, приятели са за цял живот, а политиците се мразят и ненавиждат, злословят един срещу друг, интригантстват и се чудят как да оплюят своя партиен опонент, как да му подложат динена кора. Кой има полза от раздорите между тях? Дали ги облагодетелства и ги прави щастливи подобно поведение? Колко простичко го е казал Ханс Кристиян Андерсен: „Единственият начин да си щастлив, е да си полезен на света.“ Не за света, за народа си да милеят. Нали и едните, и другите сме ги избрали, за да работят в полза роду? Нали и бесепари, и гербери, и депесари, и ПП и ДБ, и възрожденци са човеци, българи, родени и израсли на една и съща земя, тя ги е хранила и поила? Какво имат да делят? Властта не им е бащиния!
- Кое поражда различието в мисленето и в поведението на поетите и политиците?
- Как се назовава пределът между обичта и омразата?
- Защо един ти подава ръка, прегръща те, а друг се опитва да те събори в калта?
Мисля, чувството поражда оценката. Ако се осквернява онова, което обичаме, боли ни, реагираме. Случва се да демонстрираме тази болка, да я манифестираме, да я митингуваме и да създаваме проблеми на полицията, на властимащите. Да, случва ни се на нас, гражданите на България, да ни кипне от неправдата, да излезем по улиците и да протестираме. Но…как?! С хвърляне на павета и палене на контейнери в центъра на столицата? А светът ни гледа и ни се чуди! Е, има аналози за успокоение на съвестта на по-бурните, трудно овладяващите Емоцията. Сигурно си викат : „Ами във Франция, в Гърция, там протестиращите вършат по-големи зулуми!“
Да си кажа най-накрая думата. Гордея се, че съм родена в България сред дивните, сенчести гори на Лудогорието, че съм родила и отгледала там децата си, че съм отдала няколко десетилетия живот, обучавайки и подготвяйки децата на моя роден край за тяхното, за нашето общо бъдеще.
Понякога обаче ме е срам, че съм гражданка на държава, в която се случват унизителни неща. Но… както се казва в една мъдрост, човекът не е дърво. Като не му харесва мястото, където е, има си крака, може да се премести на друго.
И … сега пореден N-ти въпрос изниква пред мен?
Къде да се преместя да живея?
В Щвейцария, в Алпите?
Или на Тибет?
В Маями не ща да ходя. Там имало много насекоми и буболечки, алергична съм към ухапвания.
Край Червено море?
Там не може.
Знаете защо.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Където и да отидеш, ще трябва да се приспособяваш към друга култура, други хора, друга среда, друг начин на живот. Домът е там, където е сърцето ти.
-
Хубава дискусия се е получила тук. Най-хубавото е, че не сте се нуждаели от водещ. Нямало е прекъсвания, наддумвания, дърпане за яката или ревера, отнемане на микрофон. Етиката - спазена. Минало е без бели. Блу, благодаря за уточнението! Г-н Станев, аз съм последовател на толстоизма - привърженик съм на идеята за несъпротивление на злото, харесвам и Шекспир в чудесния му превод от Валери Петров. Обичам България и моя роден край и скоро ще се завърна там. Валя, поздрави от Долината на Слънцето, а иначе Томазо Кампанела съм го чела още в гимназията. Благодаря ви, дами и господа!
-
Хората са различни, Самадхи, а поетите обикновено са воювали един с друг - най вече заради принадлежността им към различни школи. И това е характерно не само за тях, а и за хората изобщо. Няма такова идеално общество, където всеки да е приятел с всекиго. Това се нарича утопия. И по-добре. Защото в спора се ражда истината. Иначе другото са лустросани и целофанирани ласкателства.
Общо взето празни - нула калории. -
Добре, Синьо, ето цитати от статията на Вазов: „В Галац Вазов се сближил с Ботева, от ума и красноречието на който останал пленен… ", „името на Ботев си е оздравило безсмъртието и ще се произнася с гордост в България, додето има България на света“, „На Волът, сред пустинния Балкан, огласян някога от диви орди, седях в глогините, де в кръв облян, паднал певецът горди…“, „На минуване из „Манастирското пладнище“ аз откъснах за спомен от една глогина клонче, което пазя и сега у дома, втъкнато в портрета на Ботев“. "Грехът" на Вазов бил... че не включил Ботев в "Епопея на забравените"?!? По тази логика, след като стихотворението за Волов е кратко, значи и него го е мразил... И Петко войвода е мразил, и поп Харитон... глупости! А че "Ботев имал лоша репутация", това е абсолютната истина, под която се подписвам. И аз ли го мразя и му завиждам?..
-
Г-жо Мазлум,нали знаете,че никой не избира сам родителите и Родината.
В живота (независимо дали в политиката или изкуството) "насрещните ветрове" са генератори на промяна.И това е неписан обществен закон.
Преди години останах доста учуден,че Лев Толстой не понасял творчеството на Уйлям Шекспир!Взети поотделно, но живели в различни векове и условия за развитие и творчески успех;и двамата са част от световното културно наследство...Но кой може да забрани на Л.Н.Толстой да създаде Толстоизма?!Дори граф Толстой да е отлъчен от Руската Православна църква,за нас (или голяма част от нас!)Л.Н.Толстой и Уйлям Шекспир са еднакво ценени.
За съжаление за политиката в България не ми се мисли,защото тяхното поведение не е възвишено,като изкуството!
Няма да Ви давам съвет,но аз си оставам в България!🙂 -
khanas (Анани Ананиев) Статии всякакви, по различни поводи и с различни поръчители. В тази, чийто линк публикувах има доста цитати от Вазов. Предполагах, че от тях ще си направите изводи за отношението му към Ботев.
-
Благодаря ви, Синьо, повече няма да коментирам, за да не направя беля. Ако желаете, аз мога да ви пратя пък линк към статия, споре която няма Баташко клане.
-
Анани, тя белята с изопачаване на историята са я направили мноого, много преди ти да се родиш и да им акомпанираш. Лек ден ти желая!
-
Хане, публикувам линка основно заради теб. Отношението на Вазов към Ботев е доста противоречиво. https://www.desant.net/show-news/34857
-
Исмаиле, "Тих бял Дунав" е написан още преди Ботев да е убит от четниците си и преди едни хора да му отрежат главата и да я влачат насам-натам. Няма да коментирам повече, че ще направя беля.
-
Анани,,, Тих бял Дунав" е писано по-късно, когато Христо Ботев е вече национален герой. Какво толкова се пениш? Кажи нещо и за другите примери! Писах ти на лични, за да не досаждаме на хората, а ти развяваш байрака на фалшивия ти патриотизъм.
-
Драга Гюлсер, никога не поставяйте политиците и поетите под един знаменател.
-
Хора, това даже не е и за смях. Вие, които много държите на запетайките и пунктуацията, сега си мълчите и сякаш не виждате и не разбирате какво се върши тук. Потайно и полека нашите светини се омаскаряват и се пишат съвършени глупости, разбира се, на съответната цена. А вие мълчите. Защото сте над нещата. Защото сте "политични", както казва Паисий. Хубаво нека и да е така. Трайте си. Крийте се. Мишкувайте. Ботев и Вазов и това ще надживеят...
-
Господа, нека споделяме своите истини с уважение, да не сме като нашите депутати! Отношението на Вазов към личността, идеите и делото на Христо Ботев е сложно, двояко, търпи промяна във времето. Повече може да прочетете тук: https://liternet.bg/publish7/mcaneva/botev.htm.
Пепи, 100% съм съгласна с мнението ти за предизвикването на Музата от творците. Ако Достоевски не познаваше борбата с бесовете в собствената си душа, /оставя на предсмъртно ложе съпругата си и тръгва с любовницата си на пътешествие из Европа, губи на хазарт баснословни суми …/, дали щеше да напише своите романи и да бъде признат за класик на руската литература? Не бива да съдим! Карма и мисия трудно се отменят. Благодаря на поспрелите се тук! Весели празници и да получите много обич като подарък! Красиво опакована, с червена панделка отгоре. -
Талантът и душата не са свързани. Може да е изключителен музикант, гениален художник, уникален поет и в живота да е просто човек, или обратното: високомерен, арогантен, насилник и др. Често талантливи хора на изкуството са зависими: пияници, наркомани, болни ревнивци и др.
Има такава красива романтична и лирична поезия, писана от такива. Примери колкото щете. В изкуството думата "трябва" не важи. Всеки сам си провокира музата, както се казва.
А аз съм благодарна на съдбата, че тука срещнах и от първия вид
таланти.
пп
талантът може да изразява някоя част от душата, но характерът е друга бира! -
Не мислех, че ще трябва, но явно е нужно да бъде публикувано и това. Автор: Иван Вазов:
"Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем." -
Според господин Али "злоба и завист" между Ботев и Вазов имало, защото Ботев е написал следното:
"Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!"
Много е страшно днес, когато всичко освен "прекрасно е, миличка", се възприема като "злоба и завист"... -
Извинете, но това за Ботев и Вазов са глупости.
-
, Ботев и Вазов, Вапцаров и Багряна, Пенчо Славейков и пишещите по онова време, които провалят номинацията му за нобелова награда. По време на Соца Радой Ралин и писателите партийни любимци и т. н. Злобата и завистта са присъщи на по-голям процент от представителите на човешкия род.
-
Ха! Поетите се уважавали и подкрепяли! Звучи, като виц!
Виж ги в сайта! Не могат да се понасят! Състезават се. Страдат от мания за величие. Спретват си интриги. Същото е и с художниците, и с фотографите. И при певците. Заблудата на века, огромната, вечна заблуда, че хората на изкуството имат прекрасни души и са толерантни, и добрички. Същата заблуда свързана с външния вид на хората, че красивите са нежни, мъдри, благородни и честни. Защо са такива политиците ли? Защото, за да се набуташ във властта, трябва да си агресивен, нагъл и безскрупулен. Защото можеш да отмъкнеш държавни пари, чрез подставени фирми. Тоест, безнаказано да крадеш. Защото трябва да лъжеш избирателите, да обещаваш и да не изпълняваш, но да се задържиш максимално дълго на власт. Е, има и изключения, но тълпата е късопаметна и неблагодарна. -
За съжаление, прав си, Георги. Генерализирала съм конкретния случай, водена от убеждението си, че творецът на изкуство би трябвало да има чиста и красива душа. Сещам се и аз за прояви на завист, непоносимост и нетърпимост между поети и писатели, режисьори и актьори, между творчески личности. Ще потърся информация за цитирания от теб случай. Благодаря ти за проявения интерес! Весели коледни празници!
-
Всъщност в творческите среди не царуват само теменужки и пеперуди, дори напротив.
Не че го няма и това де, но и за казаното от мен факти много.
Ще дам само 1 пример, макар и извън поезията, но пък в него са замесени двама от най-великите титани в човешката история - Леонардо и Мекеланджело.
Само примерът с Давид на Микеланджело е достатъчен - нарочно няма да го опиша, който не е запознат с историята, няма да загуби, ако провери.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
