1.11.2017 г., 14:04 ч.

Възходът на просветата 

  Есета » Други
1242 5 0
3 мин за четене

 

          Денят на народните будители има запазено място в съзнанието на българите. На тази свята за българското общество дата, ние имаме възможността да си спомним за титаните на мисълта, създали нашата национална култура, и да се преклоним пред тяхното величие.

          Празникът се отбелязва за пръв път през 1909г., но статута си на държавен празник, той получава тринадесет години по-късно, през 1922г. 1922г. е може би най-подходящото време за възникването на един толкова светъл празник. Тогава вече са минали четири години от края на Първата световна война, в която България губи стотици-хиляди свои синове, изконни територии, и е принудена да изплаща непосилни репарации и контрибуции. Потокът от бежанци от бившите български територии не стихва. Въпреки че българите в този период от историята се нуждаят от малко, за да бъдат щастливи, щастието не ги озарява със своята благодат. Как би могло да бъде иначе? Днес ние трудно бихме могли да си представим следвоенните години. Ако нашите проблеми днес са, че ние нямаме последен модел мобилно устройство, или че някой ни е блокирал в социалната мрежа, то тогава проблемите са били, че средствата на тогавашните българи са били по-малко дори и от днес, а много от техните роднини са загубили не интереса си към тях (както е днес), а живота си.

          Точно в тия години, в които България е притисната в ъгъла, в която търпи щетите от една истинска политическа и военна катастрофа, българският дух постепенно започва да избледнява. Пред българския политически елит стои непосилната задача да върне желанието за живот на българите. Елитът си е давал сметка, че чрез празни обещания поредното възраждане на българската нация е просто невъзможно. Поради тази причина, поучени от историята на предходния им век, те, тогавашните държавници, решават да заложат на просветата. По този начин 01.11 се превръща в държавен празник, в който българите имат възможността да си спомнят своите будители и да се поучат от тях. Трябва да отбележим, че изглежда политическия проект е бил успешен, понеже след десетилетие възходът на българската нация ще стане неоспорим факт.

           Няма как да не си отговорим на въпроса: "Но кои са будителите и защо не ги виждаме? Защо говорим единствено и само за миналото?". Истината е, както каза един от колегите ми, "Будителите са тези, които не са спали, а са свършили нещо в полза на България". Будителите не са само нашите възрожденци или средновековни книжовници, но и нашите учители, нашите просветители както от миналото, така и от съвремието. Освен примерът с българската нация в периода между двете световни войни, можем да посочим и още една полза от будителството, а именно, личния пример. Не бива да си мислим, че всеки един, който ни изглежда просветен винаги е бил такъв. Мнозина от успелите в живота, в науката или в изкуството, хора, са успели именно понеже са взели пример от своите учител, от учители, които не казват: "Прави това, което ти казвам, а не това, което правя аз.", а от учители, които чрез своите действия казват: "Бъди силен, бъди праведен, не се предавай". Ако в десетилетията след Първата световна война ние виждаме възхода на една нация, излетяла от пламъците на разрухата подобно на птицата феникс, то в личния пример можем да видим извисяването на човешката душа в критични мигове от живота на даден човек. В дъното на всеки един успех, лежи просветата. Не бива да забравяме нашите просветели, нашите светци и нашите учители. Ако искаме да успяваме, ние трябва да познаваме самите себе си, а себепознанието се осъществява тогава, когато желанието ни за знания стане по-силно от самите нас.

          Вече четвърт век Денят на будителите отново е официален празник. Българите могат свободно да изразяват своята почит към своите будители. Българската нация има правото да се гордее със своите корени, със своята култура, със своите постижения и със своите учители. Не бива да забравяме, че България съществува от 632г. до ден днешен, не бива да забравяме, че българите дават писменост на 1/4 от света, и не бива да забравяме, че ние се наричаме българи и до ден днешен, понеже почитахме своите будители и ако искаме да продължим да носим българското име, ние трябва да продължаваме да отдаваме почит на своите просветители.

 

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??