Възможно ли е насила да обичаш?

     Да обичаш! Но да обичаш истински! Да го правиш с цялата си душа и с цялото си сърце, с цялата си любов, която притежаваш! Да се усмихваш,  защото наистина го желаеш, а не защото така трябва! Да радваш човека до себе си, защото това ти носи удовлетворение, а не защото така е прието да се прави! С удоволствие да изпълваш неговия ден с настроение и хубави емоции, а не по принуда! Не насила! Защото това не носи нищо добро, колкото и някои да се залъгват в обратното.

     Да обичаш против волята си е възможно... Колкото и сърцето да е по-упорито от разума, понякога успяваме да излъжем себе си и своите чувства, умишлено или не. Веднъж го правим, за да забравим по-лесно някой друг, изоставил ни в миналото си. А друг път - за да не сме сами; за да не позволим на самотата да ни завладее. Грешка ли е? Или не?... Заблуждаваме се! Това е ясно! Но... не се ли чувстваме по-добре по този начин? Имаме човек до себе си, който ни обгръща с внимание, който ни дава топлина, обич. Това ли е всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи? Не! Аз се нуждая от любов, а не от целувки насила, от прегръдки по принуда и от обич в заблуда! А ти? Все едно ли ти е с кого си? Стига ли ти това, че имаш вниманието, но не и точния човек? Носи ли ти радост това, че заради неговото щастие рискуваш своето? А чувствата ти? Къде са? Не можеш да пренебрегваш себе си, само защото не искаш да нараняваш другия. Да останеш с него насила би го наранило повече, отколкото да му признаеш какво изпитваш. Няма смисъл да продължаваш да го лъжеш, защото така лъжеш и себе си. Няма смисъл да губиш време от живота си в безсмислени за теб неща. Никой не е безсмъртен и именно затова докато е време трябва да живеем истински и да обичаме истински, а не насила! Не по принуда!...