Възможно ли е насила да обичаш?
Да обичаш! Но да обичаш истински! Да го правиш с цялата си душа и с цялото си сърце, с цялата си любов, която притежаваш! Да се усмихваш, защото наистина го желаеш, а не защото така трябва! Да радваш човека до себе си, защото това ти носи удовлетворение, а не защото така е прието да се прави! С удоволствие да изпълваш неговия ден с настроение и хубави емоции, а не по принуда! Не насила! Защото това не носи нищо добро, колкото и някои да се залъгват в обратното.
Да обичаш против волята си е възможно... Колкото и сърцето да е по-упорито от разума, понякога успяваме да излъжем себе си и своите чувства, умишлено или не. Веднъж го правим, за да забравим по-лесно някой друг, изоставил ни в миналото си. А друг път - за да не сме сами; за да не позволим на самотата да ни завладее. Грешка ли е? Или не?... Заблуждаваме се! Това е ясно! Но... не се ли чувстваме по-добре по този начин? Имаме човек до себе си, който ни обгръща с внимание, който ни дава топлина, обич. ...