„…всичко, което надхвърля случайността, има смисъл.“
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от възможните отговори, дори и тези, които си остават никога незададени.
Тръгваме по своя път заченати от онази висша добродетел за продължаване на своя род и плод на страстните влечения да се обичаме помежду си. Проплакваме без да знаем за това, сърдим се на родителите – отново без да знаем защо, имаме безкрайно много въпроси и търсим отговори на всички тях, имаме безкрайно много желания, които някога са задоволени, а понякога – не. Безметежно преминаваме през детското си щастие и тръгваме да търсим смисъл на последващите дни и години. Понякога тях, годините, ги живеем безразборно, друг път – съвсем подредено и предвидимо, а понякога те са съпътствани със силни турбулентни течения и пропадания в ...