Прекомерното отдаване на енергия в Нещо не е полезно за теб самия.
Човек се труди цял живот.
Дава най-доброто от себе си.
В един момент се поглежда в огледалото и вижда побелели коси,
дълбоки бръчки, мътен поглед – няма я Усмивката.
Има само едно продължаващо страдание.
Отдавал си енергията си толкова време,
но не си почувствал възвръщаемостта й.
Какво значи възвръщаемост?
Обичал си и си бил обичан.
Борил си се и си постигнал целта си.
Дал си и си получил.
Когато възвръщаемостта липсва,
ти отдаваш енергията си като безкраен лъч.
Даваш, обичаш, бориш се, но сякаш никой не те разбира и оценява.
Нека не стигаме до деня, в който като се погледнем в огледалото,
да видим изхабената си душа, изписана на лицето ни.
Щом не получаваме възвръщаемост на вложената енергия, трябва да спрем.
Да пожелаем да спрем!
Само онова, в което влагаме обич, може да ни се възвърне.
Всичко останало е просто използване и изхабяване.
При обичта винаги има възвръщаемост – ако не от тези,
които очакваме, то със сигурност, от онези, които най-малко предполагаме.
Възвръщаемостта съществува, ако следваш собствения си Път.
По този Път има много обич.
Просто повярвай J
© София Русева Всички права запазени