SKY (София Русева)
358 736
13 февр. 2007 г., 03:10

Възвръщаемост 

  Эссе
1047 0 9
3 мин за четене

Прекомерното отдаване на енергия в Нещо не е полезно за теб самия.

Човек се труди цял живот.

Дава най-доброто от себе си.

В един момент се поглежда в огледалото и вижда побелели коси,
дълбоки бръчки, мътен поглед – няма я Усмивката.

Има само едно продължаващо страдание.

Отдавал си енергията си толкова време,
но не си почувствал възвръщаемостта й.

Какво значи възвръщаемост?

Обичал си и си бил обичан.

Борил си се и си постигнал целта си.

Дал си и си получил.

Когато възвръщаемостта липсва,
ти отдаваш енергията си като безкраен лъч.

Даваш, обичаш, бориш се, но сякаш никой не те разбира и оценява.

Нека не стигаме до деня, в който като се погледнем в огледалото,
да видим изхабената си душа, изписана на лицето ни.

Щом не получаваме възвръщаемост на вложената енергия, трябва да спрем.

Да пожелаем да спрем!

Само онова, в което влагаме обич, може да ни се възвърне.

Всичко останало е просто използване и изхабяване.

При обичта винаги има възвръщаемост – ако не от тези,
които очакваме, то със сигурност, от онези, които най-малко предполагаме.

Възвръщаемостта съществува, ако следваш собствения си Път.

По този Път има много обич.

Просто повярвай J

© София Русева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво.
  • щастлива съм, че вие сте щастливи!
  • Как да няма нещо с което да не съм съгласен!?
  • Не се учудвам,че отново спечели интереса ми,защото всяко твое произведение е уникално и кара да се замислиш.Съгласна съм с теб,че "Само онова, в което влагаме обич, може да ни се възвърне.",защото влагаш ли положителни емоции в нещо,задължително получаваш удовлетворение. Ставам банална, но БРАВО !!!УСПЕХ!

  • Хареса ми!
  • Благодаря, чар
  • Христо, това "Дори едно "Благодаря!" от сърце казано.", не е ли вид възвръщаемост? "Само онова, в което влагаме обич, може да ни се възвърне." не мислиш ли, че е вярно? Замисли се? Продължавам да съм си на мнението, че човек се изхабява физически и психически, когато трудът и усилията му остават неоценени и неразбрани. Добрите дела, за които споменаваш, не са ли точно онези, които си направил с обич? И те винаги имат въвръщаемост. Може би е добре да прочетеш написаното още веднъж и да се опиташ да ми проследиш мисълта Благодаря ти за споделеното мнение!
  • Правейки нещо, независимо какво, очакваш ли непременно възвращаемост(един вид награда за положен труд, услуга и т.н.), представи си разочарованието ако не го получиш. Дори психическото неудовлетворение.Поради тази причина моето мнение е, че човек трябва да върши делата си без да очаква нещо в замяна. Ако получи отплата за това, добре. Ако ли не, поне ще му остане моралната утеха, че е постигнал нещо значимо. А съм сигурен, че за добрите дела награда винаги има. Дори едно "Благодаря!" от сърце казано.
    Поздрави, София!!!
  • гледаш устремено напред
    това е силно
Предложения
: ??:??