4.12.2005 г., 11:37

Взе ми всичко

2.8K 0 3
2 мин за четене



      Взе ми всичко!Мислите,мечтите.Всичко онова,което някога си беше само мое.Сега е пръснато на прах.Разпиля ги.Разпиля дори сълзите ми,напразно ронещи се през нощта.Пръсна хилядите ми мечти,като че ли за тебе бяха шепа пясък.И вятърът ги отнесе в небитието.
    Остави ми само споменът,за това което стори.А аз съм празна раковина.В черупката ми блъска се сега единствено той.Споменът за тебе.От ударите звуците кънтяха дълго и се преплитаха със сподавените хлипове-накрая оглушах.И ти не чуваше,но по начало.Не чу ти моето Здравей,когато те видях,не чу любовните ми рими,не чу молбите на разкъсващото ми се Аз.Не чу и думата последна "Сбогом".За туй остана в празната душа.Остана във сърцето или само във ума-честно казано вече не знам.Но в празнотата остана само ти.
   Взе ми даже радостта от светлото утро,което някога посрещах с усмивка.Сега намръщена обръщам му гръб.И стискам силно своите очи,завивайки се през глава.Нямам желание да го посрещна.Вече не!Мисля че ако остана в леглото и се опитам пак да заспя,ще пропусна болката от настъпващия празен ден.
   Не искам да пристъпя прага.Страх ме е,че може би зад ъгъла,някой неволно ще отправи поглед в мен и ще се търколи пропита със отрова моята усмивка.И тогава ще му открадна всичко.Също като теб.Страх ме е дори да отида до вратата и да погледна през шпионката,дали миналото ми не се е върнало.За да вземе и последния ми спомен.Спомена за теб.

   Всяка радост стапя се в погледа ми.Празен също като моята душа,като съзнанието.И само да погледна през прозореца и ми се струва,че замлъква всяко птиче,претопило своя глас в погледа ми.Отнех им ги!Откраднах даже слънчевата светлина,превърнах я в черен упрек и я скрих в очите си.Кажи ми сега как дори да ги отворя?

   И отново сгуших се в завивките,пламнала от болка и тъга.Пречеха ми,задушаваха ме ала по-добре от колкото да посрещна деня.Сега видях че беше вече вечер…Моята сродна душа.Беше дошла отново,за да ме прегърне в тъмнина,утешавайки ме с черни сънища.Празни сънища.Също като каната кафе,която не ме остави будна.

   И пак заспах,пречупвайки кристалния ти образ през сълзите.Отново празна,като неусетно миналия ден.Той вече беше твой,защото бе откраднал всичко мое.

 

 

                                                                                       24.11.05г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...