Взе ми всичко

      Взе ми всичко!Мислите,мечтите.Всичко онова,което някога си беше само мое.Сега е пръснато на прах.Разпиля ги.Разпиля дори сълзите ми,напразно ронещи се през нощта.Пръсна хилядите ми мечти,като че ли за тебе бяха шепа пясък.И вятърът ги отнесе в небитието.
    Остави ми само споменът,за това което стори.А аз съм празна раковина.В черупката ми блъска се сега единствено той.Споменът за тебе.От ударите звуците кънтяха дълго и се преплитаха със сподавените хлипове-накрая оглушах.И ти не чуваше,но по начало.Не чу ти моето Здравей,когато те видях,не чу любовните ми рими,не чу молбите на разкъсващото ми се Аз.Не чу и думата последна "Сбогом".За туй остана в празната душа.Остана във сърцето или само във ума-честно казано вече не знам.Но в празнотата остана само ти.
   Взе ми даже радостта от светлото утро,което някога посрещах с усмивка.Сега намръщена обръщам му гръб.И стискам силно своите очи,завивайки се през глава.Нямам желание да го посрещна.Вече не!Мисля че ако остана в леглото и се опитам пак да заспя,ще пропусна болката от настъпващия празен ден.
   Не искам да пристъпя прага.Страх ме е,че може би зад ъгъла,някой неволно ще отправи поглед в мен и ще се търколи пропита със отрова моята усмивка.И тогава ще му открадна всичко.Също като теб.Страх ме е дори да отида до вратата и да погледна през шпионката,дали миналото ми не се е върнало.За да вземе и последния ми спомен.Спомена за теб.

   Всяка радост стапя се в погледа ми.Празен също като моята душа,като съзнанието.И само да погледна през прозореца и ми се струва,че замлъква всяко птиче,претопило своя глас в погледа ми.Отнех им ги!Откраднах даже слънчевата светлина,превърнах я в черен упрек и я скрих в очите си.Кажи ми сега как дори да ги отворя?

   И отново сгуших се в завивките,пламнала от болка и тъга.Пречеха ми,задушаваха ме ала по-добре от колкото да посрещна деня.Сега видях че беше вече вечер…Моята сродна душа.Беше дошла отново,за да ме прегърне в тъмнина,утешавайки ме с черни сънища.Празни сънища.Също като каната кафе,която не ме остави будна.

   И пак заспах,пречупвайки кристалния ти образ през сълзите.Отново празна,като неусетно миналия ден.Той вече беше твой,защото бе откраднал всичко мое.

                                                                                       24.11.05г.