Взе ми всичко!Мислите,мечтите.Всичко онова,което някога си беше само мое.Сега е пръснато на прах.Разпиля ги.Разпиля дори сълзите ми,напразно ронещи се през нощта.Пръсна хилядите ми мечти,като че ли за тебе бяха шепа пясък.И вятърът ги отнесе в небитието.
Остави ми само споменът,за това което стори.А аз съм празна раковина.В черупката ми блъска се сега единствено той.Споменът за тебе.От ударите звуците кънтяха дълго и се преплитаха със сподавените хлипове-накрая оглушах.И ти не чуваше,но по начало.Не чу ти моето Здравей,когато те видях,не чу любовните ми рими,не чу молбите на разкъсващото ми се Аз.Не чу и думата последна "Сбогом".За туй остана в празната душа.Остана във сърцето или само във ума-честно казано вече не знам.Но в празнотата остана само ти.
Взе ми даже радостта от светлото утро,което някога посрещах с усмивка.Сега намръщена обръщам му гръб.И стискам силно своите очи,завивайки се през глава.Нямам желание да го посрещна.Вече не!Мисля че ако остана в леглото и се опитам пак да ...