ЯРОСТ И СЪЛЗИ

29.05.2007 г., 22:08 ч.

Есета

1617 1 1

1 мин за четене

ЯРОСТ И СЪЛЗИ

Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
                                                     някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете
приказката за славея и розата.
Потайно се отронва сълза, когато помагам
на старица, а тя... ми целува ръка.
Неприкрито хълцам, когато видя, че гори
                                     вековна борова гора...

В последно време ставам твърде яростна.
Когато видя името на Азис до това на Левски!
Гневя се, когато ласкаят явни бездарници
и мачкат безсрамно млади таланти.
Когато обезобразяват истини и
                        нагло украсяват лъжите.
Яростна съм, когато обиждат честните хора
и награждават мижитурки и подлеци.

Българите вероятно са оцелели заради яростта, а не заради сълзите... Дали?!

24.04.07г

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

SKY (София Русева)

2007-05-29T22:17:02+03:00

Самата истина!!! За съжаление ...