ЯРОСТ И СЪЛЗИ

29 мая 2007 г., 22:08

Эссе

1614 1 1

1 мин за четене

ЯРОСТ И СЪЛЗИ

Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
                                                     някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете
приказката за славея и розата.
Потайно се отронва сълза, когато помагам
на старица, а тя... ми целува ръка.
Неприкрито хълцам, когато видя, че гори
                                     вековна борова гора...

В последно време ставам твърде яростна.
Когато видя името на Азис до това на Левски!
Гневя се, когато ласкаят явни бездарници
и мачкат безсрамно млади таланти.
Когато обезобразяват истини и
                        нагло украсяват лъжите.
Яростна съм, когато обиждат честните хора
и награждават мижитурки и подлеци.

Българите вероятно са оцелели заради яростта, а не заради сълзите... Дали?!

24.04.07г

ЯРОСТ И СЪЛЗИ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения