ЯРОСТ И СЪЛЗИ
ЯРОСТ И СЪЛЗИ
Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете
приказката за славея и розата.
Потайно се отронва сълза, когато помагам
на старица, а тя... ми целува ръка.
Неприкрито хълцам, когато видя, че гори
вековна борова гора...
В последно време ставам твърде яростна.
Когато видя името на Азис до това на Левски!
Гневя се, когато ласкаят явни бездарници
и мачкат безсрамно млади таланти.
Когато обезобразяват истини и
нагло украсяват лъжите.
Яростна съм, когато обиждат честните хора
и награждават мижитурки и подлеци.
Българите вероятно са оцелели заради яростта, а не заради сълзите... Дали?!
24.04.07г
Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете
приказката за славея и розата.
Потайно се отронва сълза, когато помагам
на старица, а тя... ми целува ръка.
Неприкрито хълцам, когато видя, че гори
вековна борова гора...
В последно време ставам твърде яростна.
Когато видя името на Азис до това на Левски!
Гневя се, когато ласкаят явни бездарници
и мачкат безсрамно млади таланти.
Когато обезобразяват истини и
нагло украсяват лъжите.
Яростна съм, когато обиждат честните хора
и награждават мижитурки и подлеци.
Българите вероятно са оцелели заради яростта, а не заради сълзите... Дали?!
24.04.07г
© Василена Костова All rights reserved.
