За Бог, Сатана и още нещо (3)
Иисус Христос е легендарна личност и неотменна част от раздела на Библията, именуван Нов завет. Доколкото ми е известно, в историческите извори от римско време той никъде не е упоменаван от именитите историци /негови съвременници/ освен от един-единствен - Йосиф Флавий и то само с няколко изречения в съчинението му "Юдейски древности". Но това свидетелство на Флавий днес е поставено основателно под съмнение. Счита се, че е добавено впоследствие към неговото съчинение от християнски писар. Самообявил се за Помазаника, Иисус си навлича гнева на еврейските първосвещеници и това обстоятелство, заедно с неговото учение, в което те съзират опасен конкурент, става първопричина за трагичната му кончина.Това е видно и от трите синоптични /т.е. животоописващи/ евангелия, тези на Матей, Марк и Лука - единствен надежден източник, от който можем да почерпим сведения за живота и делото на Иисус. Образът му е снабден с божествен ореол. Приписват му т.нар. непорочно зачатие, а майка му - Мария се превръща в Божия майка, тачена днес като Света Богородица. Любопитен факт е, че Иисус е почитан като пророк и в Корана /под името Иса/, а неговата майка - Мариам, е високо почитана от мюсюлманите. В мюсюлманската религия няма синове божии /а следователно и божии майки/, просто защото Аллах няма синове. По тази основателна причина Иса е само пророк, наред с Мохамед. Около 178г. от н.е. Целз твърди в свое съчинение, че е чул лично, че истинският баща на Иисус е римски войник на име Пантера /известен факт е, че съпругът на Мария - дърводелецът Йосиф, не е биологичен баща на Иисус/. Може би по тази причина в Талмуд Иисус бива наричан "бен Пантера", "бен-ха- Пантера", "бен Пантори", или "Иисус бен Пандера". Ориген обяснява наличието на комбинацията бен Пантера /син на Пантера/ с версията, че тя произтича от факта, че бащата на Йосиф - Иаков, бил наричан "Пантер". Други изследователи считат, че комбинацията "бен Пантера" е неточно юдейско предаване на гръцкото "parqe,noi", т.е. "дева". Според същите, юдеите, чувайки, че християните наричат Иисус "син на дева" /ui`o,j th/j parqe,nou/, Го нарекли подигравателно „бен-ха-Пантера” – син на Пантера. Тези детайли, макар и любопитни, не са съществени за живота и делото на Иисус. Отсъствието му от юдейската "сцена" за известен период от време, до повторното му появяване в т.нар. Голготско време, някои изследователи свързват с евентуално негово пребиваване в Индия и овладяване на практики от Раджа йога там, и по-специално на висшите окултни сили, известни като "сидхи", чрез които се опитват да обяснят чудесата и възкресението на Божия Син. Лично аз считам възкресението за напълно възможен феномен. Физичната му първооснова се корени във възможността фотоните на бъдат разцепвани на двойки античастици - електрон и позитрон. Загадката на т.нар. Торинска плащеница е по-скоро един евристичен аргумент, че подобно разцепване е вероятно осъществено от Иисуус, отколкото да ни дава пряко доказателство за възкресението му. Без съмнение възкресението е сред най-мистичните моменти, свързани с личността на Христос. Докато пиша тези редове, пред мен лежи отворен том 1-ви /Стара История/ на прекрасния четиритомен труд на проф. Оскар Йегер, озаглавен "Всеобща история" и издаден в България през далечната 1896г. Това издание е оцеляло при варварските американски бомбардировки на София и затова специално за мен е с ранг на светиня. На с. 581 е приведено изображение на Иисус Христос от катакомбите в С. Калисто от времето на римския император Адриан. Изображението е на едър мъж със силно телосложение, нямащ нищо общо с изображенията на изнемощялото същество от иконите и стенописите. Именно това изображение ми даде отговор на въпрос, който винаги ме е измъчвал - как слаботелесният Иисус е успял да оцелее след жестокото бичуване, наложено му от римския прокуратор на Юдея - Пилат Понтийски? Защото това е бил истински подвиг /а изнасянето на кръста на върха на Голгота е извършено с помощта на Симон Киринееца/. Въпросът за възкресението е наистина от решаваща важност, понеже без него едва ли някой би повярвал, че Иисус е Син Божий. Да не забравяме, че Той говори за Отца си, подчертавайки изрично,че Неговият Отец стои над Него. За това свидетелства евангелието на Йоан: 14:28 чрез думите Иисусови:
"...Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене."
Далеч не всеки е склонен безрезервно да приеме, че Иисус е възкръснал. Редица интелектуалци, признаващи огромната нравствена заслуга на Иисус за даване на нов етически ориентир на човечеството в лицето на Неговото учение, го признават за мирови учител, но не и за повече. Ярък пример в това отношение е френският философ, писател и историк на религията, Жозеф Ернест Ренан /1823 - 1892/. Отдал немалко сили на изследване живота и делото на Иисус, в своята великолепна книга "Животът на Иисус", той утвърждава, че Иисус се превръща в Бог чрез високоморалното учение, което ни оставя. Тоест, според Ренан, Христос е Бог по заслуги, а не по произход. Гениалният руски писател Лев Николаевич Толстой /1828 - 1910/ , значително по-известен на широката читателска аудитория с романите си "Война и мир", "Възкресение" и "Ана Каренина", отколкото с най-значимата си творба - трактата "За живота" /която е в състояние да промени изкорен живота на всеки, който я прочете/, също смята, че Иисус е велик морален учител на човечеството, отрицавайки факта, че е Син Божий. Това води до отлъчването му от руската православна църква. Най-сетне и нашият покоен духовен водач Петър Дънов, известен с прозвището си Беинса Дуно, чрез което внушава, че именно той е Утешителя от евангелието на Йоан, не приема мита /според него/ за възкресението на Иисус, въпреки че му признава заслугите на мирови учител. Интересен, феномен е, че както големите интелектуалци, така и среднотамастичния тип човешки екземпляри, за нищо на света не са склонни да приемат възкресението на Иисус за реален факт. То се приема безрезервно най-вече от лумпени и разбойници. Да си припомним, че Иисус бе разпнат между двама разбойника - Гесмас /стоящият отляво/ и Дисмас /стоящият отдясно/. Едно от върховните тайнства е, че малко преди Христос да издъхне на кръста с горчив и разкъсващ сърцето упрек към Отца си:
А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? /Марк:15:34/,
Той получи подкрепата и бе признат за Божий Син единствено от разбойника Дисмас /докато другият не повярва в Него/ (Лука:23:39 - 43):
Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
Аз лично съм убеден, че възкресението на Иисус се е състояло. Причината да мисля така предпочитам да запазя в тайна, но горещо препоръчвам на скептиците да прочетат невероятно убедителната книга на проф. Джош Макдаул "Не просто дърводелец", издадена на български език под заглавието: "Исус Христос - Бог или човек". В нея авторът излага убедително и по същество математическо доказателство, че Иисус Христос е Син Божий и че е възкръснал наистина.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това - ясно! Но има и друго виждане според автора за същите тези думи и то е вече поднесеното в предходната ми вметка. Тълкуването на същите тези думи - „Eli, Eli lema sabachthani?“ - е според автора в съвсем друга посока, а именно - „Ела, ела, Господи на Възкресението!“.
-
Според книгата на Йордан Вълчев - „Две изречения на Исус Христос“, изречени на език, различен от иврит и от арамейски, едното от тях, а именно - „Eli, Eli lema sabachthani?“ - би следвало да се преведе - „Ела, ела, Господи на Възкресението!“.
извори:
1.
http://www.biblestudy.org/question/meaning-of-eli-eli-lama-sabachthani-spoken-by-jesus.html
2.
https://en.wikipedia.org/wiki/Language_of_Jesus
3.
http://tangra-bg.org/magazin/%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/%d0%b4%d0%b2%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%83%d1%81-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%81/ -
Благодаря ти и за трите коментара, Иване! Именно от фотони /т.нар. гама кванти/, може да се раждат двойки електрон+позитрон /частица+античастица/. В това е материалната основа на възкресението. Идеята ми подсказа Пол Дирак чрез своята нестандартна теория. За по-елементарно разглеждане виж линка:
http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Antimateriiata-s-koiato-se-nadiavame-da-stignem-do-Mars_40140.html
За всеки случай ти копирам главното от него, кореспондиращо с темата: "Обратната реакция γ →е++е- също може да се осъществи при подходящи условия, ражда се двойка частица и античастица." За Торинтската плащеница е известно, че по нея има едно светло изображение, което някои учени свързват по произход с термоядрен синтез. Но това е дълга тема за Откровения. Обещавам ти, че когато ще отговарям пред Господ, ще те повикам да свидетелстваш за мен, като разбира се ще си платя за услугата. Благодаря отсега за нея, защото съм сигурен, че не би отказал помощ на приятел. А ние сме приятели - нали? -
Много интересно поднесен анализ, подкрепен с различни източници! Мисля си, че и науката, и религиите и дори изкуството ни водят към едно и също - тайнственото, което можем да го наречем с една дума Бог. Но както сам каза в предишните части, сме ограничени в чисто физическо отношение, а и често много манипулирани от църква или реклами. Това прави разграничаването на истината от лъжата още по-трудни. Но твоят анализ ми даде нови източници и идеи, които си струва да бъдат проследени по нелекия път към ...Бог! Поздрав и очаквам продължение!
-
Благодаря на всички, които взеха отношение по есето ми. То не е плод на импровизация, а на дългогодишни размишления. Още се колебая, дали да спра дотук, или да продължа защото казаното в тези 3 части не изчерпва моето познание по този въпрос, а е само част от него. Зная, че Руми и Латинка са убедени 100 процента, че възкресението е реален факт. Твърдя с абсолютна сигурност, че Иисус е възкръснал. Благодаря на Латинка за приложените линкове. Аз също ще приложа един тук - този с книгата на проф. Джош Макдаул:
http://books.ekipirane.com/wp/wp-content/uploads/2014/07/ne_prosto_darvodelec.pdf
Нека се има предвид, че Бог-Отец, за който говори Иисус не е Старозаветният Бог на Библията. В противен случай Той щеше да приеме за своя църква еврейската и само да извърши перестройка в нея. Именно затова написах първите 2 части на есето си. Те бяха наложителни и в унисон с вижданията на Иисус. -
Напълно подкрепям убеждението на автора, че възкресението на Иисус се е състояло. Защо! Защото вярата е нещо, което човек носи в сърцето си и не винаги може да обясни! Поздравявам те, Младене и за трите части на "За Бог, Сатана и още нещо"!
-
След прочита на това есе и невярващите ще повярват...
Почитания, Мисана! -
Подкрепям те! Възкресението е непонятно за примитивни.Останалото е мистика!
-
Следя всяка думичка от поредицата - защото те бива да предоставяш разсъжденията си ненатрапчиво и въпреки това да защитиш схващанията си...Мисля че с годините човек сам избира , в коя от попадналата му информация да вярва. Чудя се дали вярата е едно безпристрастно отсяване или сбор от информация и желание ...пристрастност, в които понякога надделява сърцето над разума.
Пиши , Младене - ти си човек, който винаги има какво да каже. -
С интерес почетох, Мисана. Споделям вярата ти, че Исус е възкръснал. Никога обаче, никой нищо няма да докаже със сигурност - изчезне ли Тайната, Тайнството - страхувам се, че ще изчезне и Вярата...
Много увлекателно, Младене - Браво! -
Хм - добре подкрепена теза с доказателства! Браво, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
