Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338491
Когато усетя пръските на морето - скачам в него... Усещам аромата му. То гали кожата ми, обгръща ме... неее... прегръща ме... Прегръща и още много други, но знам, че това между нас е специално и единствено.
Когато усетя аромата на цветето, се навеждам да му се порадвам. Не искам да го откъсна. Знам, че там в градината ще разпръсква много по дълго време аромат, особено сутрин по роса и вечер на здрачаване.
Когато усетя допира на книга - взимам прочитам. Ако ми харесва - споделям.
Усещам допира на любимия. На телата , на душите. Всеки друг заслужава точно толкова Любов, колкото и ние. Но това е моята Любов и аз и се отдавам... напълно. А на останалите да усетят същото пожелавам.