За чувствата и желанията 3
Да... Ирен е права донякъде.
Може би никога не трябва да казваш никога. Съдбата ще ти покаже, че съществува... В повечето случаи е така да...
Мисля, че в този е малко по- различно. Просто в живота на всеки идва момент в който трябва да си направи равносметката какво си постигнал, за кого си го правил... и ако отговора е "Заради себе си" значи всичко е наред. Но ако отговора на този въпрос е "Защото някой друг го поиска от мен" тогава вече имаш проблем. Защо обичаш някого?! Няма правилен отговор на този въпрос. Но до някаква степен мисля, че човек обича предимно, защото това му доставя удоволствие и в този ред на мисли, моя извод е, че човек обича заради себе си и когато намериш човек когото да обичаш го обичаш защото това доставя удоволствие на теб самия... Правиш всичко възможно да накараш този човек да се почувства специален, защото това доставя удоволствие на теб самия... Затова обичаш някого... заради себе си.
Когато изгубиш този някой губиш част от себе си, а когато причината за това да го изгубиш си самият ти... тогава цялата ти същност умира... Бавно и мъчително, започваш да мразиш дори и себе си. Понякога се изправяш, преглъщаш и продължаваш напред... ако имаш време да го направиш. А когато нямаш време за това просто се надяваш, когато отидеш на шибания остров и дойде момента просто да има кой да те зарови и да съобщи на някого какви са били последните ти думи. И това също е Съдбата.
Няма по-страшно нещо от това да знаеш какво те очаква и да знаеш, че е необратимо, а няма на кого да се опреш... Тези които си смятал, че ще те последват навсякъде са се оказали просто някакви фигури в живота ти, а човека когото си обичал толкова силно е отвърнал глава от теб само заради теб самия..
Преди време някъде гледах не мога да си спомня къде, но помня въпроса и един от отговорите... Въпроса беше отправен към възрастни хора от цял свят на обща възраст 3500 години в директно интервю на улицата един възрастен човек каза следното: "Най-добрата валута, която може да се харчи свободно и винаги да се връща в повече е... ЛЮБОВТА. Изхарчете я!"
Аз искам да изхарча своята, но нямам време да го направя. А и няма за кого да го направя.
© Слънце Антимов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Идеята е добра. Има нещо ницшеанско. Няма как да обичаш едновременно и себе си, и света, освен ако светът не е теб, което всъщност го прави напълно непотребен.
-
Ирен, не те познавам, не те знам коя си, но благодаря ти за думите въпреки всичко. На себе си Не мога да простя. И не мога да го направя единствено защото убих мечтите и щастието на някого, а за това прошка няма. За това не прощавам на никого дори и на себе си.
-
Кое е по-трудно - да признаеш, че си сгрешил или да си простиш за това, че си сгрешил? На себе си прости в неделя, момче. И си позволи да бъдеш отново щастлив !
-
няма какво на кого да прощавам, аз поне така мисля. на мен има трима човека, които искам да ми простят и ги помолих за това, ще ги помоля и в неделя, когато е ден за прошка, а ако от мен някой поиска такава ще я получи защото щом я иска значи мисли, че е сгрешил. А за да признаеш пред себе си, че си сгрешил е най-трудно.
-
Браво, Ирен!
Караш ме да се замислям много сериозно, благодаря ти за този коментар.
А ти, Слънце, се огледай около себе си и може би някой ден ще разбереш защо всичко се обръща наопъки въпреки старанието, което полагаме всички ние в даден момент от живота си. Казваш, че нямаш време... Време има винаги за всичко, нужно е само да го желаеш. В целия текст описваш как правиш всичко това "за себе си", направи и това заради себе си. -
Някъде бях чела, че да простиш означава никога повече да не отвориш дума за това /случка, ситуация или каквото там било/. Може би има нещо вярно и в това, но не някак си според моите си виждания към днешна дата не мога да се съглася. Човек би могъл никога да не повдигне въпрос за нещо, което го е наранило, но това не означава, че е простил. Да простиш за мен означава едно - да можеш да мислиш, да разсъждаваш и да говориш за случилото се без болка, страх и самосъжаление. И да продължиш напред! На всеки му се е случвало да бъде наранен или предаден... И всеки от нас волно или неволно понякога е наранявал и предавал. Другиго или себе си. По-голямо ли е предателството ако предадеш близък човек от това да предадеш себе си? А често изборът ни се състои точно в това – дали да предадеш себе си или да не оправдаеш нечии очаквания. Няма що – чудесен избор! Би трябвало да избереш себе си и да следваш твоята същност и близкия защото ти е близък да те разбере... да ,ама не... Не винаги е така.
Та за прошката ми бе думата. Защо не прощаваме? На себе си и на другите? Защото искаме да се самонакажем? Или искаме да се изживяваме като жертва? Или ни се иска другия да накажем? Някъде из между тези въпроси е истината. Всеки може ако се замисли и иска да я намери за себе си. Въпрос на избор – избираш да си щастлив и свободен, признавайки, че си грешен, като всеки друг и осъзнавайки , че си сгрешил се опитваш да се промениш или... Или? Избираш да наказваш себе си и околните за това, че сме хора – несъвършени. Ти избираш!
П.П. Оценката не съм поставила аз! Аз пиша или шестици или нищо. За мен по-удачно би било да има бутони - харесвам и не харесвам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
