За цигарите, които не ни стиска да споделим
Стиска ли ти да си пишеш с непознат?
Да си пишеш с удавник, с човек отдал живота си за нещо непонятно и далечно?
Един умрял, един убит, един удавен - на Кръста всички сме еднакво- симетрични.
Стиска ли ти да навлезеш в неговата смърт, в любовта му, във водата?
И би ли си говорила така небрежно
за цигарата, за времето.. и за някакви мечти - изсъхнали на слънцето?
Отговарям ти:
- Не би! - защото имаш някакви задръжки и приятели, които не одобряват...
И ти си там - пленена от клейдоскопната заблуда на пеперуда уловена в пламък...
В съзнанието си всички имаме образи, които ни отнемат от съня, отнасят ни истините и ни правят безсърдечни философи.
Говори с непознати - за времето, за любовта и за смърта...
И за оная цигара, която остана несподелена от двама.
Ф.
© Филип Филипов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Зависи, всеки сам си избира как да си запълва липсите. Много хора търсят в нета такива "опознавания с непознати", едни, защото са оковани по семеен статус обикновено и това им е начинът да си избиват в някоя насока, други - защото им е по-лесно, така че не е до стискане, а до разбиране и обстоятелства. Да се опознаваш с непознат - всички непознати са това, което представят от себе си - профили, Никога не знаеш дали е в роля някой!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
